Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Няма да мога да се справя, Томи! — изкрещя Сейнт Джеймс, след като погледна пътеката. — Ще трябва да почакам тук!
Линли вдигна ръка, кимна и започна да се спуска. Другите го последваха, като избираха пътя си между големите камъни и търсеха къде да се хванат или стъпят на оголената скала. Сейнт Джеймс ги гледа, докато изчезнаха в участък дълбока сянка, след това се обърна и борейки се с вятъра и дъжда, се върна до колата. Чувстваше се изтощен от калта по обувките си и бурените, които се заплитаха в петата на протезата му. Когато стигна до роувъра, вече беше останал без дъх. Той отвори вратата и се качи вътре.
Вече защитен от бурята, съблече неудобната мушама и подгизналия пуловер и изтръска дъжда от косата си. Потрепери от студ и му се прииска да има сухи дрехи. После се сети за думите на рибаря. Отначало му се бе сторило, че не го е чул правилно. С носа към северозапад на скалата. Сигурно имаше грешка. Само че един корнуолски рибар знаеше посоките, а и краткият поглед, който Сейнт Джеймс бе хвърлил към платнохода, потвърждаваше този факт. Така че нямаше грешка. При това положение или платноходът изобщо не беше „Дейз“, или трябваше да преразгледат теориите си.
Изминаха почти тридесет минути, преди Линли да се върне, следван от Марк. Рибарят вървеше на известно разстояние след тях. Прегърбени от дъжда, те разговаряха няколко минути до остина, като рибарят жестикулираше с ръце. Линли кимна веднъж и присви очи към югозапад. Накрая извика нещо и тръгна през калта и бурените към роувъра. Марк Пенелин го последва. Прибраха отново принадлежностите в багажника и по-скоро паднаха, отколкото се качиха в колата. Бяха мокри до кости.
— Съсипана е. — Линли се задъхваше като бегач на дълги разстояния. — Още час и от нея няма да остане нищо.
— „Дейз“ ли е?
— Без съмнение.
Пред тях остинът изрева, даде на заден, обърна и ги остави на върха на скалата. Линли се втренчи в тъмнината, оставена след другата кола. Дъждът трополеше по предното стъкло.
— Казаха ли ти нещо?
— Твърде малко. По смрачаване видели лодката да влиза. Очевидно глупакът се опитвал да мине през скалите в заливчето, за да се спаси от най-високата точка на прилива, както и останалите.
— Някой видял ли я е да се удря?
— Петима мъже работели на кабестана10. Когато видели какво става, събрали хората и отишли да видят какво може да се направи. Все пак са рибари. Не биха оставили никой да потъне, без да се опитат някак да му помогнат. Но когато най-сетне успели да огледат добре лодката, на палубата й нямало никой.
— Как е възможно?
Сейнт Джеймс съжали за импулсивния въпрос още в момента, в който го зададе. Имаше две обяснения и той ги разбра още преди Линли и Марк да ги изразят с думи.
— В такова време човек може да бъде пометен извън борда — каза Марк. — Ако не внимава, ако не е сложил спасително въже, ако не знае какво прави…
— Питър е знаел какво прави — прекъсна го Линли.
— Понякога хората се паникьосват, Томи — каза Сейнт Джеймс.
Линли не отговори веднага, сякаш обмисляше този вариант. Погледна над Сейнт Джеймс към подгизналата пътека, която водеше към заливчето. От косата по челото му на криви струйки се стичаше вода. Той я избърса.
— Може да е слязъл долу. Може още да е долу. Може и двамата да са там.
Сейнт Джеймс си помисли, че предположението не е абсолютно несъстоятелно и съвпада доста добре със сегашното положение на „Дейз“. Ако поначало Питър бе употребил наркотици, взимайки решението да изкара платнохода — което ясно се доказваше от факта, че го беше направил пред лицето на наближаващата буря, — разумът му със сигурност щеше да бъде замъглен. Вероятно ефектът от кокаина го бе накарал да се чувства недосегаем, по-могъщ от природните стихии и в пълен контрол. Самата буря сигурно не му бе изглеждала като очевидна, предстояща опасност, а като източник на вълнение, на крайна нирвана.
От друга страна, вземането на лодката можеше да бъде изтълкувано като последна, отчаяна стъпка. Ако Питър бе имал нужда да избяга, за да не отговаря на въпроси за Мик Камбри и Джъстин Брук, може да бе видял в морето най-добрия път за бягство. По суша можеше да го забележат. Нямаше превоз. Щеше да му се наложи да хване стоп. А който и да ги вземеше със Саша, със сигурност щеше да си ги спомни, когато — и ако — полицията започнеше да разпитва. Питър бе достатъчно умен, за да знае това.
10
Уред за вдигане и преместване на големи тежести. — Б.пр.