Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Да.
Сейнт Джеймс й разказа какво се е случило, след като я е завел в стаята й предната сутрин. Тя слушаше, без да го поглежда. Докато говореше, Саймън усещаше нарастващото й напрежение и знаеше, че то идва от гнева й към Питър Линли. Не бе подготвен за промяна след покорството й предния ден, причинено от шока, макар да знаеше, че гневът й е истински, че има нужда да нанася удари и рани, за да може някой по някакъв начин да изпита част от болката й. Най-лошото на смъртта бе моментът, в който човек разбираше без всякакво съмнение, че независимо колко хора я споделят — били те семейство, приятели или дори цялата нация, — няма двама души, които да я усещат по един и същи начин. Затова винаги изглеждаше, че човек я понася сам. И колко по-зле за Сидни, която наистина я понасяше сама, която бе единствената опечалена от смъртта на Джъстин Брук.
— Колко удобно — рече тя, когато той завърши разказа си.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че той ми каза.
— Казал ти е?
— Джъстин ми каза, Саймън. Всичко. За това, че Питър е бил в къщичката на Мик Камбри. За кавгата между Мик и Питър. Каза ми. Каза ми. Е? Ясна ли съм?
Не се беше помръднала от вратата. Ако го беше направила, ако се бе втурнала в стаята, ако бе започнала да къса завеси и чаршафи, ако бе разбила единствената ваза с цветя в пода, Сейнт Джеймс щеше да се почувства по-спокоен. Такова държание щеше да бъде напълно в стила на Сидни. Но сегашното не беше. Само гласът свидетелстваше за състоянието на духа й, а и той бе почти овладян.
— Казах му, че трябва да съобщи на теб или на Томи — продължи тя. — Когато арестуваха Джон Пенелин, му повторих, че трябва да направи нещо. Не можеше да мълчи. Казах му, че е негов дълг. Трябваше да разкрие истината. Но той не искаше да се замесва. Знаеше, че ще направи мръсно на Питър. Но аз настоявах. Казах му, че щом някой е видял Джон Пенелин в Еъл Котидж, значи може да са видели и тях двамата с Питър, така че е по-добре да го съобщи сам, отколкото полицията да го научи от някой от съседите.
— Сид…
— Но той се тревожеше, защото беше оставил Питър с Мик. Тревожеше се, защото Питър бе започнал да откача без кокаин. Тревожеше се, защото не знаеше какво се е случило, след като ги е оставил сами. Но аз го убедих, че трябва да поговори с Томи. И той го направи. А сега е мъртъв. И колко е удобно, че Питър изчезна точно в момента, когато всички имаме толкова много въпроси към него.
Сейнт Джеймс прекоси стаята, отиде до нея и затвори вратата.
— От криминалния отдел смятат, че смъртта на Джъстин е била нещастен случай, Сид. Не разполагат с нищо, което да предполага убийство.
— Не го вярвам.
— Защо?
— Просто не вярвам.
— Той беше ли с теб в събота през нощта?
— Разбира се, че беше с мен. — Тя отметна глава назад и заяви, сякаш бе голяма чест: — Любихме се! Той го искаше. Той дойде при мен. Не съм го молила. Той дойде при мен.
— И каква причина ти изтъкна, че те напуска след това?
Ноздрите й се разшириха.
— Той ме обичаше, Саймън! Желаеше ме. Ние си пасвахме. Но ти не можеш да го приемеш, нали?
— Сид, не искам да спорим за…
— Нали е така? Нали?
Някъде в коридора две жени разговаряха и спореха меко коя да мине с прахосмукачката и коя да почисти ваните. За момент гласовете им станаха по-високи, след това заглъхнаха, когато жените заслизаха по стълбите.
— В колко часа те напусна?
— Не знам. Не забелязах.
— Каза ли нещо?
— Беше неспокоен. Каза, че не можел да заспи. Понякога бе такъв. Когато се любехме, не го свърташе на едно място. Даже понякога искаше да го направим пак веднага.
— Но не и в събота през нощта?
— Каза, че щял да заспи по-лесно в своята стая.
— Облече ли се?
— Дали се е… Да, облече се. — Сидни направи сама заключението: — Значи наистина е смятал да се срещне с Питър. Иначе защо щеше да се облича, след като стаята му е точно срещу моята? Но той се облече, Саймън. Чорапите, обувките, панталоните и ризата. Всичко без вратовръзката. — Тя стисна плата на полата си. — Питър не е спал в леглото си. Чух това тази сутрин. Джъстин не е паднал. Знаеш, че не е паднал!
Сейнт Джеймс не желаеше да спори с нея. Започна да разсъждава върху възможностите, които предполагаше едно толкова просто действие като обличането. Ако Питър бе желал да проведе съвсем невинен разговор с Брук, щеше да бъде по-разумно да се срещнат някъде в къщата. Ако, от друга страна, искаше да се отърве от Брук, щеше да бъде далеч по-хитро това да стане на място, където да изглежда като нещастен случай. Но ако бе станало така, защо, за бога, Джъстин щеше да се съгласи да се срещне сам с Питър, където и да било?