Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Тогава може да сте я виждали в различна светлина.
Тренъроу изглеждаше объркан.
— Моля?
— Може би е проститутка.
Очилата със златни рамки на Тренъроу се плъзнаха на милиметри надолу по носа му. Той ги намести обратно и каза:
— И е имала името ми?
— Не. Само номера ви.
— Адресът ми?
— Дори и това не.
Тренъроу стана от стола си и отиде до прозореца зад бюрото. Известно време изучава гледката отвън, после отново се обърна към Сейнт Джеймс:
— От година не съм стъпвал в Лондон. Може и повече. Но предполагам, че това не е от кой знае какво значение, след като тя е идвала в Корнуол. Може би прави посещения по домовете. — Той се усмихна мрачно. — Не ме познавате добре, господин Сейнт Джеймс, така че няма начин да знаете, че говоря истината. Но ми позволете да отбележа, че нямам навик да плащам на жена за секс. Съзнавам, че някои мъже го правят, без дори да трепнат. Само че аз винаги съм предпочитал интимните отношения да са продиктувани от страст, а не от алчност. А другото — първо преговорите и накрая размяната на пари — не е в стила ми.
— А било ли е в стила на Мик?
— На Мик ли?
— Бил е видян в Лондон да излиза от жилището й в петък сутринта. Всъщност дори може той да й е дал номера ви. Вероятно за някаква консултация.
Пръстите на Тренъроу отидоха до розовата пъпка на ревера и докоснаха леко подвитите й листенца.
— Възможно е — рече замислено той. — Макар обикновено такива пациенти да биват изпращани от личните си лекари, възможно е тя да е сериозно болна. Мик знаеше, че се занимавам с изследване на рака. Взе интервю от мен малко след като пое „Оратор“. Не е невероятно да й е дал името ми. Но Камбри и проститутка? Това би накърнило до голяма степен репутацията му. Поне от година баща му разправя наляво и надясно за неговата сексуална разюзданост. И, повярвайте ми, нищо в думите му не намеква, че на Мик му се е налагало да плаща за услугите на жена. Според Хари толкова много жени се натискали на горкото момче, че щом то успеело да си вдигне панталоните, пристигала следващата, стенейки да ги свали отново. Ако смъртта на Мик е в резултат от контакт с проститутка, за Хари ще настъпят тъжни времена. Струва ми се, че се надява да е извършено от дузина-две ревниви съпрузи.
— Или една ревнива съпруга?
— Нанси ли? — попита невярващо Тренъроу. — Не ми се струва способна да нарани някого, а на вас? И дори по някакъв начин да е била извадена извън релсите — все пак не беше тайна, че Мик се среща с други жени, — кога би могла да го направи? Не може да е била на две места едновременно.
— Нямало я е от будката за напитки в продължение на повече от десет минути.
— Време, достатъчно да изтича до дома, да убие съпруга си и да се появи отново, сякаш нищо не е станало? Тази мисъл е малко абсурдна, като се има предвид характерът на момичето. Някой би могъл да се справи с лекота, но Нанси не е актриса. Ако беше убила съпруга си онази вечер, съмнявам се, че щеше да е в състояние да го скрие от когото и да било.
Със сигурност съществуваха доказателства, които да подкрепят думите на Тренъроу. От началото до края реакциите на Нанси носеха недвусмисления знак на искреността. Шокът й, вцепеняващата й мъка, нарастващата тревога. Никое от тях не изглеждаше поне мъничко фалшиво. Като че ли не беше вероятно да е изтичала до дома си, да е убила съпруга си и по-късно да е изиграла ужас. При това положение Сейнт Джеймс се замисли за другите заподозрени. Джон Пенелин бе ходил в онзи район същата вечер, както и Питър Линли, и Джъстин Брук. Може би Хари Камбри също бе посетил къщичката. А и все още не се знаеше къде е ходил Марк Пенелин същата нощ. Само че мотивът за престъплението все още не беше ясен. Всеки един от съществуващите бе в най-добрия случай мъгляв. А повече от всичко трябваше мотивът да бъде определен ясно, за да могат да се разберат всички обстоятелства около смъртта на Мик Камбри.
Сейнт Джеймс забеляза Хари Камбри още когато Котър сви по Пол Лейн. Вървеше по нанагорнището към тях. Когато се приближиха до него, им махна енергично. Цигарата между пръстите му остави мъничко облаче дим във въздуха.
— Кой е този? — попита Котър, докато забавяше скорост.
— Бащата на Мик Камбри. Спри да видим какво иска.
Котър отби от едната страна на шосето и Хари Камбри се приближи до прозореца на Сейнт Джеймс. Наведе се и вкара в колата смесената миризма на бира и тютюнев дим. Външният му вид бе по-добър от събота сутринта, когато Сейнт Джеймс и лейди Хелън го бяха видели за последен път. Дрехите му бяха чисти, косата сресана и макар тук-там по бузите му да стърчаха забравени сиви косъмчета, лицето му беше обръснато.