Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли, че е пометен извън борда?
Говореха за нейното дете, но все едно че обсъждаха повторното засаждане на градината, което трябваше да се направи след бурята. Томас се възхити на спокойствието й. Но то се запази само до отговора му:
— Няма как да разберем. Може да е долу със Саша. Може и двамата да са били пометени извън борда. Не можем да разберем нищо, докато не открием труповете. И дори тогава, ако са понесли достатъчно увреждания, можем да си останем само с предположения и нищо повече.
При тези думи тя наведе глава и затвори очи. Линли зачака Тренъроу да прекоси стаята и да отиде при нея. Усещаше нуждата му да го направи. Тя пращеше във въздуха като електрически ток. Но Тренъроу не се помръдна.
— Не се измъчвай — каза той. — Не знаем нищичко. Дори не знаем дали Питър е взел лодката. Дороти, моля те! Чуй ме!
Линли осъзна с болка, която го връхлетя внезапно и след това стихна, че Тренъроу беше единственият, който използваше истинското име на майка му.
— Знаеш, че той е взел лодката — рече тя. — Всички знаем защо. Но аз пренебрегвах всеки признак, нали? Лежа в клиники и беше подлаган на лечение. Вече станаха четири клиники, а на мен ми се искаше да вярвам, че е приключил с дрогата. Но не е. Разбрах това още в петък сутринта, когато го видях. Само че не можех да понеса да се изправя пред поредния му цикъл на пристрастеност, затова просто го пренебрегнах. Дори започнах да се моля той сам да намери пътя си, тъй като аз вече не знаех как да му помогна. Никога не съм знаела. О, Роди…
Ако не беше изрекла името му, Тренъроу вероятно щеше да остане на разстояние, но сега отиде при нея, докосна я по лицето и косата и отново изрече името й. Тя го прегърна.
Линли извърна поглед. Мускулите го боляха. Костите му тежаха като оловни.
— Не разбирам! — казваше в този момент лейди Ашъртън. — Независимо какво е мислил да прави, като вземе лодката, е щял да види какво е времето. Щял е да разбере, че е опасно. Не може да е бил чак толкова отчаян! — След това се отблъсна леко от Тренъроу. — Томи?
— Не знам — отвърна Линли с напълно овладян глас.
Майка му стана и се приближи до канапето.
— Има и още нещо, нали? Нещо, което не си ми казал. Не, Роди! — Това вече беше към Тренъроу, който понечи да се приближи до нея. — Добре съм. Кажи ми какво има, Томи! Кажи ми това, което не си искал да зная. Снощи ти се кара с него. Чухте. Знаеш това. Но има и още нещо, нали? Кажи ми!
Линли вдигна поглед към нея. Лицето й отново бе станало забележително спокойно, сякаш бе успяла да намери и използва нов източник на сили. Той сведе очи към чашката с кафето и затопли дланта си в нея.
— Питър е бил в къщичката на Мик Камбри след посещението на Джон Пенелин в петък вечерта. По-късно Мик е загинал. Джъстин ми каза това снощи, след като арестуваха Джон. И след това — отново я погледна — Джъстин умря.
Докато говореше, устните й се разтвориха, но лицето й остана безизразно.
— Не може да мислиш, че брат ти…
— Не знам какво да мисля — каза пресипнало той. — За бога, кажи ми какво да мисля, моля те! Мик е мъртъв! Джъстин е мъртъв! Питър изчезна! Е, какво да мисля след всичко това?
Тренъроу направи крачка напред, сякаш с намерението да отклони силата на думите му. Но едновременно с него лейди Ашъртън направи същото. Тя отиде при сина си на канапето, прегърна го през раменете, притисна буза до неговата и докосна с устни мократа му коса.
— Миличък мой Томи — промълви тя. — Мили, мили мой! Защо, за бога, си мислиш, че трябва да понесеш всичко сам?
Докосваше го за пръв път от десетилетие.
Осемнадесета глава
Утринното небе представляваше лазурен свод, под който към сушата се носеха кълбести облаци, и бе в пълно противоречие с бурята от предишния ден. Както и морските птици, които отново изпълваха въздуха с грозните си, натрапчиви крясъци. Все пак земята под тях напомняше за лошото време. Застанал на прозореца на спалнята си с чаша чай в ръка, Сейнт Джеймс наблюдаваше последиците от часовете дъжд и буря.
Аспидените плочки от покрива лежаха натрошени по алеята в южния двор, накъдето гледаше стаята му. Между тях беше паднал изкривен ветропоказател, несъмнено издухан от някой от покривите на страничните постройки, образуващи част от стената. Тук-там смачкани цветя приличаха на яркоцветни рогозки: пурпурни кампанули, розови бегонии, цели стръкове ралица и навсякъде листенцата на съсипаните рози. Парченца натрошено стъкло блещукаха като скъпоценности върху каменния паваж, а малкото, неизвестно как останало здраво стъкло на някой прозорец покриваше една от локвите като току-що образувал се лед. Градинарите и прислугата вече бяха започнали да оправят поразиите и Сейнт Джеймс чуваше от парка гласовете им, заглушавани периодично от рева на електрически трион.