Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Доктор Тренъроу знае, че ще го посетим — отговори Сейнт Джеймс. — Не става дума за преглед.
— Аха. — Тя се усмихна и показа големи зъби, които блестяха като слонова кост на фона на кожата й с цвят на кафе. След това отвори широко вратата. — Влизайте. В момента той се грижи за цветята си. Всяка сутрин ходи в градината, преди да тръгне за работа. Все едно и също нещо. Ще го извикам.
Въведе ги в кабинета, където Котър погледна многозначително Сейнт Джеймс и каза:
— Мисля, че и аз ще ида до градината.
След това направи път на жената да излезе. Сейнт Джеймс знаеше, че Котър ще научи всичко възможно затова коя е прислужницата и защо е тук.
Когато остана сам, се обърна и разгледа стаята. Беше от онзи тип кабинети, които особено харесваше — с лек аромат на стари кожени столове; библиотека, пълна догоре с книги; камина с току-що наредени и готови за запалване въглища. До големия еркерен прозорец с изглед към пристанището стоеше бюро, което, сякаш за да не се разсейва притежателят му, беше обърнато с лице към стаята. На него лежеше отворено списание, върху което имаше молив, сякаш читателят му бе прекъснат по средата на някоя статия. Обзет от любопитство, Сейнт Джеймс отиде да го разгледа и го затвори за момент.
„Изследване на рака“ — американско списание със снимка на жена-учен в бяла престилка на корицата. Беше се облегнала на голям работен плот, на който стоеше огромен електронен микроскоп. Под снимката беше напечатано „Клиника Скрипс, Ла Хола“, заедно с фразата „Изпитание за границите на биоизследванията“.
Сейнт Джеймс се върна на статията — бе монография за междуклетъчен протеин на име протеогликан. Въпреки богатите си познания в науката, не успя да проумее нищо.
— Не може да се нарече леко четиво, нали?
Сейнт Джеймс вдигна поглед. Доктор Тренъроу беше застанал на вратата. Носеше добре скроен костюм от три части. Беше забол малка розова пъпка на ревера си.
— Със сигурност е над моите възможности — отговори Сейнт Джеймс.
— Някакви вести за Питър?
— Още нищо, страхувам се.
Тренъроу затвори вратата и направи жест на Сейнт Джеймс да се настани на едно от креслата.
— Кафе? — попита той. — Започнах да откривам, че това е един от малкото специалитети на Дора.
— Не, благодаря. Тя ваша икономка ли е?
— Да, ако използваме думата във възможно най-свободния й вариант. — Той се усмихна за момент, но без хумор. Забележката сякаш му струваше прекалено голямо усилие, за да прозвучи безгрижно; усилие, от което той се отказа още със следващите си думи: — Томи ни каза снощи. За онова, дето Питър се срещнал с Мик Камбри в нощта на смъртта му. И за Брук. Не знам какво е вашето мнение по този въпрос, но аз познавам това момче от шестгодишната му възраст и той не е убиец. Неспособен е на насилие, особено на такова, което е приложено върху Мик Камбри.
— Познавахте ли добре Мик?
— Не толкова добре, колкото другите в селото. Само като негов хазяин. Дадох му под наем Гъл Котидж.
— Преди колко време?
Тренъроу понечи да даде механичен отговор, но след това челото му се сбърчи, сякаш внезапно се зачуди за естеството на въпроса.
— Преди около девет месеца.
— И кой е живял там и реди него?
— Аз. — Тренъроу се размърда рязко на стола. Промяната на положението му издаваше раздразнение. — Едва ли сте дошли на светско посещение по това време сутринта, господин Сейнт Джеймс. Томи ли ви изпрати?
— Томи?
— Несъмнено знаете фактите. Между нас от години съществува неприязън. Питате за Камбри. Питате за къщичката. Тези въпроси ваша идея ли са?
— Моя. Но той знае, че съм дошъл при вас.
— А за Мик?
— Всъщност не. Тина Когин е изчезнала. Смятаме, че може да е дошла в Корнуол.
— Кой?
— Тина Когин. Апартаменти „Шрюзбъри Корт“. В Падингтън. Телефонният ви номер беше между вещите й.
— Нямам и най-малка… Тина Когин ли казахте?
— Не е ли ваша пациентка? Или бивша пациентка?
— Аз не преглеждам пациенти. А, може би някой и друг безнадежден случай, който желае да стане доброволец в изпитването на лекарства. Но ако Тина Когин е била една от тях и е изчезнала… Извинете ме за лековатостта, но има само едно място, където може да е изчезнала, и то не би могло да бъде Корнуол.