Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

носещите се високо облаци и на него му беше трудно да вижда лицето на момиченцето. Том

клекна и наклони глава, опитвайки се да хване погледа ѝ.,Давай полека! Тя е пораснала много, но все още е само на осем.“ - Погледни ме! Трябва да ме послушаш. Тук няма да бъде безопасно.

- Но аз не искам да отида с тях! - Тя махна с ръка в обща посока на фургоните, спрени на

паркинга на болницата. От там те щяха да се отправят на север по един стар път на дървосекачи, който лесно можеше да бъде блокиран, след като заминеха. Въздухът беше изпълнен с тракане

на подкови върху заледен асфалт, нетърпеливо скимтене и джафкане на останалите кучета и

пискливите възклицания и въпроси на децата. Повечето бяха на по-малко от дванайсет години и

бяха наблъскани в един от двата чакащи фургона. Отляво на Том едно плешиво хлапе с повече

пиърсинг от игленик вдигаше момче с глава като яйце върху платформа, където го посрещаше

стройната и леко накуцваща Сара.

- Познаваш Джейдън - каза той.

- Нямам това предвид. Трябва да остана. Мога да помогна - настоя Ели. - Както и Мина. -

При произнасянето на името опашката на кучето се развя. - Не трябва да се разделяме, Том. Ние

едва се...

- Знам, скъпа. - Той се наведе напред, за да бъде чут през ударите на брадвите, хапещи

дървета, и през бръмченето на ръчните триони, режещи дънери. След като децата заминеха, дърветата щяха да бъдат положени така, че да попречат на хората на Фин да използват пътя.

Един голям отряд щеше да се наложи да се отклони с километри, за да ги последва. Ако Фин все

още имаше желание да преследва когото и да било. Том можеше да се обзаложи, че няма да е

така. - Но аз трябва да остана. Ако ти си още тук, ще се тревожа за теб и няма да съм в състояние

да си свърша работата.

- Но защо трябва да си ти? Защо не може някой друг да остане?

- Крис остава. - Не беше много въодушевен от това, но Крис не искаше да отстъпи: „Твоят

план, моят град, а ще ти трябва и помощ“. Но най-добре беше да не спори е него. При първа

възможност щеше да го прати да си събира багажа. - Аз съм единственият, който може да го

направи, Ели. Това е начинът да бъдеш в безопасност. - При вида на растящата буря в

изражението ѝ той обви с ръце лицето ѝ. - Ти и Алекс сте най-доброто, което някога ми се е

случвало. Мислех, че съм ви изгубил, а после се появи ти като по чудо. Бях толкова щастлив, че

мислех, че ще се пръсна. Бих направил всичко за теб. Знам, че ти е трудно, но моля те, направи

го заради мен!

- Том - Ели примигна яростно, - нямам нищо, което да ти дам, за да те пази. Дадох на

Крис своя талисман за добър късмет. Нямам нищо друго.

- О, скъпа! - Той целуна първо дясната ѝ длан, после лявата, преди да притисне малките ѝ

ръце към гърдите си. - Ти си точно тук. Това е всичко, което ми трябва.

- Ами Алекс?

Той се опиша да преглътне буцата в гърлото си.