Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Какво имаш предвид?
- Можех да взема само едно. Майка ти държеше и двама ви едновременно, а теб беше
сгушила отляво.
- Какво общо има това? - Споменаването на майка му го жилна. Усети остротата на
кькрещия си гняв и реши:
„Майната му!“. - Какво значение имаше страната?
- О... - Йегър прокара бавно длан по плешивия си череп, жест на човек, който някога беше
имал коса, която да заглади. - Защото Христос седи до дясната ръка на Бог, предполагам. Ако
искаш нещо библейско. Но всъщност е окултно. Още от евреите. За тях двете страни на тялото
отразяват разделената природа на душата ни. Има силата да дава и да задържа. Дясната ръка е
по-силна, даваш с нея, независимо дали справедливост, или добрина. С лявата задържаш. Лявата
ръка е дисциплина и въздържание. Лявата ръка пази тайните си.
„И живее в сенките.“ Дядо му току-що беше описал него и живота му перфектно.
- Значи избра силата.
- Избрах меча. - Йегър замълча за миг. - Но в своята надменност забравих, че е нужна
също толкова сила да го задържиш, да не се ядосваш лесно и да не прибързваш. Лесно е да се
измамиш да мислиш, че в праведността на гнева ти жестокостта е оправдана. Но ти си силен, Крис, много по-силен, отколкото ти го признавах.
- Не съм силен - каза Крис. Но все пак от всички неща, които помнеше за Рул, мястото,
където мислеше, че може най-после да намери дом, утрините след бой бяха най-ярки: коленичил
до Питър в църквата, докато всички, включително Алекс, особено Алекс, гледаха, и усещаше
ръцете на дядо си върху главата си в благословия. Беше блудкаво и тъпо, и невероятно сексистко, но все пак изпитваше гордост: „Това значи да не се страхуваш. Това значи да усещаш, че
принадлежиш някъде“. Той беше като Том, нали? „Търся моите хора...“ Само че Алекс я нямаше,
а ако сънищата му бяха истински, за Питър щеше да бъде по-добре да беше умрял. Странна буца
си проправи път към гърлото му. Трябваше да тръгва. Нямаше да се пречупи сега. Не прости на
Йегър, не можеше. Крис можеше да остави чука за Питър, но никога за този старец. - Понякога
чакам прекалено дълго и тогава вече е твърде кьсно.
- Но никога не се пречупваш, Крис. Ти следваш своя курс и все още търсиш своя път.
Приеми го от един старец: понякога получаваш втори шанс.
„Не и с Алекс.“ Това, което каза, го изненада:
- Какво да правя със Саймън? Ако е жив... ние сме врагове. Той знае ли изобщо за мен?
Йегър поклати глава.
- Какво да направиш, зависи от това какво ще намериш.
- Той яде хора. - „Той ми е брат, ние сме еднояйчни близнаци. Той е аз и аз съм той.“
- Ако той е единствено това, значи имаш своя отговор, нали?
- Как може да е повече от това?
- Обичам го, Крис. - Беше твърде тъмно, за да види изражението на дядо си, но Крис чу
уловката в гласа му. - Това го прави повече.
Това, че Йегър не можеше да каже същото за него, го нарани повече, отколкото Крис можеше
да си представи. Е, какво беше очаквал? Беше се появил в града буквално непознат, просто
имитация, избледняло ксерокопие.
- Опитай се да не задържаш горчивината твърде дълго - каза Йегър. - Животът е
достатъчно труден.
- Чия е вината за това? Аз бях дете. Виждал съм те колко? Пет пъти, преди светът да се
срине. Питър беше този, който беше наистина загрижен, който се отклони от пътя си... - Той
преглътна останалото. - Как иначе се предполага да се чувствам?
- Имаш право на своя гняв.
- Не ми трябва разрешението ти.
- Но ти не си глупав, Крис. От всички ти най-добре трябва да знаеш какво причинява
гневът на душата. Трябва само да си спомниш за баща си.
Крис зяпна.
- Ще ми изнесеш лекция за гнева и за баша ми ли? Знаел си какъв е. Затова си се съгласил
да вземеш Саймън на първо място. Беше богат. Можеше да оправиш някои неща, да направиш
нещо, за да ме измъкнеш оттам. Но ти ме остави сам с него. Затова не ми пробутвай глупости за
това какво прави гневът! Не ти прощавам. Точно това наистина искаш, за да можеш да умреш и
да вярваш, че всичко е наред. Това, което направи, което позволи да се случи с мен, с Питър, с
Алекс, това са твои грешки, твои грехове. Знаеш ли какво? Разбери се с бог, ако го видиш!
- „Защото е време за въздаяние от Господа, който ще му отдаде отплата.“ Еремия е имал
предвид Вавилон, не Рул, но разбирам гледната ти точка. Ти попита за Саймън. Има само един
избор, който трябва да направиш: живот или смърт.
„Някой ще умре. - Крис погледна назад към Джес. - Някой трябва да умре.“