Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Тя също е там. Винаги ще бъде.
- Но аз я искам наистина, Том. Обещай ми да я потърсим заедно! - Ели повдигна
разплаканото си лице. - Моля те! Честен кръст и ако лъжеш, да умреш?
За втори път за по-малко от пет минути той излъга:
- Честен кръст и... - Видя Крис да препуска към тях. Езикът на тялото му беше
достатъчен.
„Това е.“
- Трябва да тръгваш, скъпа. - Стисна Ели в прегръдката си, изтича до фургона на Сара и я
качи. - Ще дойда веднага щом мога.
- Том! - Ели стисна за врата Мина, която бе скочила след нея. - Том, чакай!
- Ще дойда - повтори той, после изтича до първия фургон, натъпкан с деца и кучета.
Джейдън прехвърляше една раница на Кинкейд, който настаняваше просълзено момиче и
мъмреше коприненозлатен ретривър, който се опитваше да измие лицето на хлапето. - Трябва да
тръгвате - каза Том.
- Разбирам. - Кинкейд се наведе и сграбчи ръката на Том. - Късмет! Пази се, синко!
- Ти също! - Том предложи ръка на Джейдън. - Внимавайте! Пази Ели!
- Ти сам я пази! - Джейдън го изненада, като го придърпа в прегръдка. - Така и не ти
благодарих - каза момчето грубо. - За... знаеш...
- Няма нищо. - Том притисна момчето. - Късмет!
- Нали няма да се бавиш? - Джейдън се задържа в ръцете на Том. - Стой с Крис! Той има
радио. Ще държа моето включено, така че да знаете къде да ни намерите. Да не ти хрумват разни
тъпи, глупави идеи, Том!
Дали Джейдън не беше прочел нещо по лицето му?
- Не се тревожи! Сега тръгвайте! - Обърна се и видя Крис при фургона на Ели да се
протяга, за да прегърне момичето. Голямата черна овчарка на Крис подскачаше чевръсто покрай
Мина и около един лъскав ваймаранер, за който Крис беше казал, че принадлежи на Алекс. Това, че видя всички заедно по този начин, и убедеността, че за Ели ше се грижат и ще бъде обичана, накара Том да се почувства... малко по-леко.
Напред един огромен товарен кон, впрегнат пред третия продоволствен фургон, сумтеше, усетил внезапната спешност, и беше нетърпелив да тръгне. Три други момчета - Ейдън, Сам и
Грег - вече бяха на конете си. Ейдън и Сам, които миришеха на неприятности, се придвижиха до
челото, докато Грег изчака, за да застане в края.
„Моля те, боже! - Когато фургонът на Ели изтрополи покрай него, той вдигна ръка. Стори му
се, че тя изкрещя нещо, но думите ѝ бяха удавени в тропота на конски копита, скърцането на
фургоните и развълнуваното сумтене на кучета. - Моля те, пази я!“
След още един момент луната скри лицето си, плътни сенки погълнаха фургона и Ели
изчезна отново, изгубена в мрака.
106
- Колко още ще стоим тук? - попита Синди пазача. Беше се свила в Люк по начина, по
който неговата котка го правеше. Търсещо топлина поведение, както го беше нарекла майка му.
Люк мразеше космите, които котката оставяше по него, но сега глупавото животно наистина му
липсваше, да не споменаваме родителите му. Плъзна ръка около раменете на Синди и я
придърпа по-близо. Половин час след като хората на Фин и техните Чъкита бяха нахлули в
лагера, още двама мъже бяха дошли, водейки кобила. Когато Люк забеляза Синди и посивелия
Чад, яхнали коня, той се направи на идиот, като се изскубна от Мели и хвана Синди в мечешка
прегръдка: „Мислех, че си мъртва! Мислех, че си мъртва! Мислех, че си мъртва!“.
- Зависи от момчетата - каза пазачът, наливайки кафе в полева чаша. Половин цигара
беше залепнала за долната му устна. Той издиша една сива струя, сръбна, въздъхна, дръпна още
веднъж и каза със сподавен глас: - Не бих отказал едно прилично спане, когато това свърши
обаче.
- Значи сме в Рул? - Люк отпъди с ръка дима. Тези хора пушеха с такова настървение, че
може би беше по-добре да минат направо на изгорели дънери и да приключат с живота веднъж
завинаги.
Точно този стар пазач имаше мустак, с който приличаше на плъх и който беше толкова
пропит с никотин, че беше станал мрьснооранжев на цвят.
- Тук ли ще останем? Ами децата от Рул?
- Задавате твърде много въпроси, знаете ли? - Обръщайки се с мързеливо свиване на
рамене, мустакатият пазач закачи с палец ремъка на узито си. - Ако бях на ваше място, деца -
каза той, отправяйки се бавно към много по-големия огън и към другите трима пазачи, кандидати за белодробен рак, - щях да поспя, вместо да ми замръзва задникът. Ще се съмне след
около час.
От мястото си срещу Люк Чад промърмори:
- Да, ама това си е моят задник и мога да си го замразявам, ако искам, гъз такъв! -