Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
което беше сънувал толкова често и което едва познаваше. - Дръж се за Ели и Алекс до
последната секунда!“
- Децата са почти готови - каза Крис. - Трябва да тръгваме.
- Да. - Том се усмихна стегнато на другото момче, откъсна няколко ивици изолирбанд и
започна да пристяга будилника към сивкавобелия блок, който беше оформил. Не изглеждаше зле,
ако можеше да каже така. Щеше да върне в ритъм няколко сърца. - Още няколко секунди.
- Добре. - Крис помълча за момент. - Някога чудил ли си се кой го направи?
- Кое? Електромагнитния пулс ли? - Той поклати глава. - Ако беше книга или филм, щеше
да има някой, който да го обясни, да ти даде всички отговори. Да оправи всичко, да го опакова с
фльонга. Никога няма да разберем, а и няма значение. Това е като война, Крис. Когато войниците
маршируват, всичко, което те интересува, е да защитаваш семейството си. Когато си стъпил на
земята, мислиш само за мисията, за приятелите си, твоите братя. Няма политика. Няма голяма
картина. Не агонизираш над морала. Всичко се свежда до същественото. Да, в някои дни, в
невъзможните дни, когато без значение колко си внимателен, някой умира, се чудиш за какво е
всичко това. Но накрая там са братята ти, твоите хора, и само това. Не търсиш смъртта, но ще
жертваш всичко за тях. Аз за малко бях изгубил почва под краката си. Когато се върнах в отпуска
и се прибрах у дома... - Той спря, чудейки се дали наистина иска да го признае на глас, но после
си помисли, че след още няколко часа нищо, което е казал, няма да има значение. - Бях на ръба, може би на стъпка от това да не се върна. Да дезертирам. Бях планирал всичко. Как ще оставя
следи в Мичиган, а после ще се промъкна в Минесота и оттам в Канада. Голяма страна, лесно е
да се загубиш. Но най-добрият ми приятел Джим, бяхме в един екип за обезвреждане на бомби с
него, явно разбра, че нещо става, когато споменах Уакамау, тъй като семейството ми беше в
Мериленд. Има много приятни места за лагеруване там. Така че защо да ходя до Горния
полуостров? Мисля, че затова Джим се самопокани, за да ми напомня за братята ми, за моите
хора. Но тогава... светът умря и това просто вече не беше проблем.
- Щеше ли да се върнеш, ако нищо не се беше случило?
- Никога няма да разбера, нали? Иска ми се да мисля, че щях. Но после намерих - той
преглътна една буца, - намерих моите хора. Намерих Алекс и Ели. За малко си върнах това, което
бях изгубил. Така че по дяволите всичко останало, Крис! Как се е случило, кой го е направил...
единственото, което ме интересува, което има значение, е, че Алекс и Ели ми помогнаха да
открия отново себе си.
Крис остана смълчан за един дълъг момент.
- Беше свирката, Том - каза той тихо.
- Какво? - За секунда се беше върнал в Уакамау. Крачеше с наръч дърва, когато Алекс
погледна към него с усмивка, която си проправи път в гърдите му. - За какво говориш?
- Алекс - каза Крис, отръсквайки утайката, преди внимателно да завинти обратно
капачката на термоса. - Тя избяга заради свирката.
Той си спомни високата невъзможна нота, която прониза сърцето му.
- Откъде знаеш?
Завинтването на капачката, изглежда, отнемаше цялото внимание на Крис.
- Ели ми каза. Дала е свирката на момче, което ние докарахме от Орен. Мисля, че идеята
ѝ е била, ако ти и Алекс сте в Рул, да разберете, че тя е някъде там и да отидете за нея. Така че, щом Алекс е имала свирка в мината, значи трябва да е намерила своята у онова момче. Иначе
стават твърде много съвпадения, нали? Алекс тръгна след Ели. Аз дойдох тук твърде кьсно, а
останалото беше просто - Крис затегна капачката - лошо подбиране на времето. Или добро за
Джес, предполагам. Ако се бях върнал по-скоро, може би щях да спася Алекс. Познавайки Джес
обаче, вероятно нямаше да мога. По един или друг начин тя беше сигурна и решена, че Алекс
трябва да замине, а после и аз.
Том не знаеше как се предполага да се чувства.
- Защо ми казваш това?
Яркочервените очи на Крис срещнаха неговите.
- Това е краят на света, Том. С Рул е свършено. Не знам дали ще имаме утре. Така че има
едно нещо, което трябва да изясниш в главата си. Намираш хората си и никога не ги губиш. Алекс
замина, защото не беше сигурна дали може да разчита, че ще ѝ помогна. Като знам какъв бях
тогава, вероятно е била права. Но не мисля, че щеше да има подобни съмнения за теб, Том - каза
Крис. - Нито тогава, нито пък когато и да било.