Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

устните си, а после изви ръка по начина, по който Морфей беше кимнал на Нео - не като „да

започваме“, а по-скоро „ела тук“.

За част от секундата помисли: „О, сигурно се шегуваш“. Беше като вълка от „Червената

шапчица“. Да се приближи до странно хлапе, което е точно на подходящата възраст да бъде

Чъки? Как не! После размисли, че това момиче: а) се криеше и б) беше с животно, а освен

шантавите Чъкита на Фин всички, които той познаваше, бяха от типа, дето първо закусва, а

после задава въпроси.

- Хлапе, какво... - гласът на мустакатия пазач се изгуби, когато той се закашля, после

изкара нещо от дълбините на гърдите си. Изплю се и изграчи: - Проклети пирони на ковчега! - И

по-високо: - Защо се бавиш?

- Ъ... - Люк извлече гласа си чак от ноктите на краката. Момичето клатеше глава. - Има

много лед. Ще се кача след малко.

Пазачът измърмори нещо и Люк помисли, че може все пак да слезе долу. Но после видя

играта на пламъче, когато старецът запали нова цигара. Обърна се и видя, че момичето вече

беше само на една стъпка от него, а вълкът ѝ - или може би беше наистина голямо хъски или

нещо такова - стоеше мирно до нея.

- Коя си ти? - прошепна той.

- Колко пазачи? - промърмори тя. След като вече беше по-близо, той реши, че трябва да е

на около седемнайсет-осемнайсет години, облечена в смрадливо, пърхащо камуфлажно яке, качулката на което беше пристегната здраво и подчертаваше високи скули, тесен нос и волева

челюст. Рязката черта на линията на косата ѝ беше едва видима високо на челото, но той не

можеше да познае какъв цвят е косата ѝ. Очите ѝ обаче бяха наситено смарагдовозелени и ярки

като на вълка. От дрехите ѝ и от загрубелите ръце - да не споменаваме онзи спрингфийлд, който

носеше, и ножовете в кании, пристегнати на всеки крак, той реши, че е била в гората сама от

доста време. Приличаше на диво момиче вълк.

- Четирима. Един тук, трима при палатките. - Той направи пауза. - От Рул ли си?

Тя поклати глава.

- Оръжия?

- Узита, а имат и пистолети.

Между очите ѝ се оформи дълбока бръчка.

- Можеш ли да боравиш с оръжие? - Когато той кимна, тя добави: - Накарай пазача да

слезе долу!

Беше на върха на езика му да я попита какво ще прави, но после осъзна точно колко тъп

беше подобен въпрос. Кимна, после се изправи и извика:

- Хей! Трябва ми малко помощ тук долу. Аз... аз...

- Какво, по дяволите - каза пазачът отегчен, а в тона му изобщо нямаше въпрос. - Какво

стана?

Люк вкара нотка на страдание.

- Паднах - каза той, после потопи ръка в ледената бода и разплиска наоколо. - И ботушът

ми падна. Не мога да го намеря и...

- О, господи! - Раздразнена въздишка, последвана от тропота на тежки крака. - Дръж се!

- Благодаря! - Люк успя да докара жалка нота. Рискува да надзърне набързо с фенерчето,

но момичето и огромният му вълк, куче или каквото там беше, бяха изчезнали. Той се завъртя и