Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
въздъхна и разбърка вдигащата пара порция готова храна, апатично сдъвка лъжица макарони със
сирене, после пусна лъжицата в торбичката. - Стомахът ми е твърде нервен.
Отляво на Чад Джаспър изписка:
- Ще го довършваш ли това?
- Как можеш да ядеш? - попита Синди.
- Гладен съм. - Джаспър загреба голяма хапка. - Твърде съм нервен, за да спя - каза той, гласът му беше приглушен от макароните. - Това трябва да е. Имам предвид, че той сигурно е
прибрал всички Чъкита. - Посочи с лъжицата към голяма клетка за животни от неръждаема
стомана, която стоеше празна на открит фургон, подреден до други такива. - Дори тези.
- Ако това е Рул - каза Синди, - и децата са все още тук, какво ще правят с нас сега?
Мислиш ли, че те... че те може да...
- Не - каза Люк и я обгърна с двете си ръце. Искаше да каже нещо кораво като от филм, че
хората на Фин трябва да минат първо през него, но думите просто не излязоха.
- Но ние трябва да действаме. - Чад метна поглед през рамо, за да провери пазачите, после се наведе по-близо. - Ние сме тримата най-големи. Те са четирима, ние трима.
- Хей! - каза Джаспър с пълна с макарони уста. - Аз съм тук.
- Ти си на десет. Продължавай да ядеш! - Чад извъртя очи. - Ако можем да вземем някакво
оръжие...
- Да. Ако е доста голяма дума точно сега - каза Люк.
- Но ние просто седим тук.
- Не виждам как можем да направим нещо друго.
- Съгласна съм с Чад. - Когато Люк погледна към нея, Синди продължи шепнешком: -
Освен тези пазачи всички останали заминаха. Вероятно няма да имаме по-добра възможност.
- И къде ще отидем, Синди? - попита Люк.
- Където и да е. Люк, можем да нападнем продоволствения фургон, да вземем оръжия, храна и да се махнем.
- Синди, имаме трийсет деца. Само ние тримата и още няколко можем да боравим с
оръжие и толкова. Как ще придвижим всички и нещата, които ни трябват? Не можем да
надбягаме Фин.
- Но не мога да чакам, докато той реши какво да стане. - Чад кривна глава към
транспортната клетка. - Искаш да свършиш в една от тези ли?
- Не, не искам - каза Люк на Чад. - Но предпочитам да остана жив, отколкото да умра.
- Не и ако свършим като Питър - възрази Джаспър.
След пет дни с Фин и шантавите му Чъкита, които бяха точно като момичето, с което Том се
беше бил преди няколко седмиии, Люк имаше гадно усещане какво може да се очаква.
Питър беше твърде стар, за да е Чъки, по-стар от Том със сигурност с поне няколко години.
Но очите му бяха бясночервени и, боже, той ядеше каквото и Чъкитата - размразени парчета от
замразени старци, натрупани като дърва в специален фургон. Което значеше, че Фин вероятно
беше дал на Питър от същата гадост, с която според Том някой експериментираше върху онези
Чъкита в бяло. Само че тя не беше подействала на Питър, който прекарваше половината от
времето си в клетката, крещейки: „Пусни ме, пусни ме, пусни ме, пусни, пусни, пусни...“, а през
другата половина се опитваше да докопа Фин. Понякога старецът го нараняваше доста зле.
Никога не вдигаше ръка срещу него, но само за няколко секунди, които той и зловещият Дейви
прекарваха наблизо, караха Питър да започне да стене, да вие и да стиска главата си.
- Сякаш чува нещо. - Когато Люк отмести поглед от транспортната клетка, Синди каза: -
Нали знаеш? Когато Питър започне с онова „пусни ме“? Но как? Той е едва... наполовина Чъки.
- Но е луд - каза Чад.
- Не през цялото време - каза Люк. - Всички тези неща, онова „давай-давай-давай“, което
започва, когато Фин тръгне.
- Телепатия? - попита Синди?
- Не може да е чиста телепатия. - Преглъщайки последните макарони със сирене, Джаспър облиза пластмасовата лъжица. - Поне не като във филмите или както мислите.
- Какво друго може да е? Ти беше в обора. - Това, което беше станало, когато Чъкитата на
Фин се спуснаха в лагера им, беше уплашило Люк до смърт. Как бяха разделили строя, половината бяха тръгнали наляво, а останалите като маршируващ оркестър в спортно полувреме
се бяха извили надясно. После Чъкитата... не бяха направили нищо. Само чакаха и се взираха, а
концентрацията им беше съвършена. Беше толкова тихо, че Люк можеше да чуе пукането на
огъня и дрънченето на сбруите на конете, които отмятаха глави. Това беше най-странното нещо, но Люк беше усетил, че Чъкитата биваха... възпирани? Да, те го искаха. Искаха Мели. Това, което