Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

изпълниха с дълбока и горчива болка, със скръбта на Вълка, със самота и с копнеж.

Тя отвори очи. Чудовището ѝ не беше доволно да се върне - можеше да познае по

спазматичното пърхане, - но то знаеше какво може да направи само. Във всеки случай тя беше

заета. Трябваше да опита още нещо.

- Вълк, не искам да умреш, при положение че отново може да станеш Саймън. Ако

мислиш, че може да си близо... - Тя извади половината „Бадемова наслада“, която беше запазила

за почерпка, за да отпразнуват новата възможност. Наведе се, очите ѝ все още бяха вперени в

момчето, свито в сенките, и вдигна съдържанието на кутийката.

Опаковката прошумоля. Изригна ухание на богат шоколад, на сладък кокос и на ароматен

бадем. Движейки се внимателно, Алекс постави сладкиша върху опаковката му на земята между

тях.

Защото, какво пък, понякога се чувстваш смахнато.

„Рискувай, скъпа! Поеми дълбоко дъх и...“

- Скачай, Вълк! - каза тя.

И тогава Алекс отстъпи назад и с Бък, седнал до нея на лунната светлина, зачака да види

какво ще стане.

Notes

[←1]

1 „Който е дошъл чрез вода и кръв...“ (от немски); Първо послание на Йоан, глава 5. - Б.пр.