Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
ще е най-добре да им дам дял и да ги отпратя. Все едно, Пру и още три други момчета ще тръгнат
след твоите деца, когато им кажем.
- Чудесно! - Том посочи един термос на пода. - Кафе, ако искаш. Наливам се от часове.
Толкова съм надрусан, че вибрирам.
- Благодаря! - Крис отвинти капачката на термоса, сипа си в една чаша, сръбна и
примигна. - Еха, това е силно! Мисля, че зъбите ми се накьдриха.
- Наслаждавай му се, докато го има. Открих го в нещата на Уелър. - Том върна
вниманието си към работата. Кървавото море в очите на Крис толкова много му напомняше за
изменените Променени на Фин, че го изнервяше. - Звучиш по-добре.
- Да. Кинкейд каза, че имам късмет, че ларингсът ми не се е скъсал. - Том чу как Крис
отпива още веднъж колебливо от кафето. - Как точно ще стане това?
- Ще свържа блока с будилник по начина, по който вече направих с четири други. След
като дръпна клечката, часовникът започва да тиктака. По този начин мога да контролирам точно
кога започваме, вместо да го нагласявам сега и да се надявам да имаме късмет.
- Няма ли да го чуят през вратата? Тиктакането? - Крис посочи с пръст една довършена
бомба, прикачена към най-долния рафт. Тази се вижда веднага.
- Нещо интересно, което да привлече вниманието на Фин. Обзалагам се, че няма да имат
време да спрат всички, преди поне една да успее да гръмне - каза той, учуден колко гладко излезе
лъжата от езика му.
- Еха! Наистина ви учат на много неща. - Крис плъзна пръст по ръба на чашата. - Гледах
онзи филм за отряда за обезвреждане на бомби. Правил ли си такива неща?
- Да. - Том използва ножа си, за да одере кабела. Колкото по-набързо сглобено
изглеждаше, толкова по-добре щеше да заблуди Фин. - Знам филма.
- Верни ли са нещата, които показват в него?
- Отчасти. Повечето пъти пращахме роботи и правехме водни заряди или използвахме
парчета С4, за да взривим самоделни взривни устройства. Костюмът е последно средство. - Той
направи пауза. - Не се правя на задник, но наистина не искам да говоря за това сега. Трябва да
съм съсредоточен. Да се връщам към онези спомени... не е добра идея.
- Добре. - Том усети очите на Крис. - Какво каза Уелър?
Знаеше какво има предвид Крис.
- Нищо хубаво - каза, като откъсна още едно дълго парче изолирбанд. Слава Богу, че
имаше много. Беше се притеснявал, че няма да има достатъчно за истинската. - Не така си
представях нашата среща.
- О? - гласът на Крис беше станал по-предпазлив. - А как?
- Щях да те убия. - Той заглади изолирбанда е палеца си. - За това, което Уелър каза, че си
направил на Алекс. След като избухна мината, да те убия, беше всичко, за което можех да мисля.
Беше... като отрова? - Усети как езикът му вкусва думата, после поклати глава. - Не е правилно.
Тази омраза беше единственото, за което можех да се държа. Омразата те кара да се чувстваш по-
силен, сякаш можеш да се задържиш напомпан, така че да слагаш единия крак пред другия и да
мислиш, че отиваш някъде, дори ако това, което правиш, е да въртиш един и същи филм отново и
отново в главата си.
- За това как си щял да ме убиеш.
- Цветен. - Той кимна. - Днес следобед... е, вече вчера... когато Джейдън те повика по име, помислих: „Боже, това е той, това е този, когото дойдох да убия“. - Том въздъхна и кръстоса ръце
на гърдите си. Като дете обичаше да лежи така в ароматната трева и да изучава облаците. - За
една секунда си мислех:,Добре, нека умре!“.
Последва дълга пауза.
- Какво промени решението ти?
- Ели. - Той завъртя глава, за да погледне надолу. - Беше обезумяла. Накрая ми просветна, че Уелър каза толкова много лъжи, че казаното за теб може би беше просто поредната.
Кратка усмивка проблесна на устните на Крис.
- Благодаря, че си ме оправдал поради липса на доказателства!
- Моля! - Въпреки седмиците, в които подхранваше чудовищната гнилост в душата си, Том
харесваше това момче. В друго време и на друго място можеше да са добри приятели. Усети
докосването на тъгата при мисълта, че сега шансовете са равни на нула. Той имаше толкова
много въпроси и никакво време. Искаше да пита за Алекс, за всеки спомен, как е изглеждала, какво е казала. Дори мислеше, че може да го приеме, ако Крис и Алекс... но имаше ли значение
сега? Нищо не можеше да промени чувствата му към нея, нищо, а и все пак имаше чудото Ели -
един толкова сладък дар.
„Дръж се за това! - Всичко, което станеше впоследствие, щеше да зависи от Крис, момчето,