Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

Някой беше изчеткал косата ѝ, която се разстилаше по възглавницата и раменете ѝ. Кинкейд, вероятно. На лунната светлина бялото на очите ѝ се показваше през клепачите като миниатюрни

резенчета. Крие все очакваше тя да каже нещо или клепачите да се отворят рязко и да види себе

си, хванат в онези черни очи-огледала. Кинкейд му беше казал, че продължителният период на

БДО сън, който държеше Джес от седмици, беше свършил рязко преди половин час. Крис беше

почувствал само лек шок, когато докторът му показа книгата, от която беше събрал формулата за

наркотика - „Ходещи привидения: Етно-ботаническа енциклопедия на медицински и

психоактивни гъби“. След още половин час, а вероятно по-малко, защото Кинкейд не беше се

скъпил за дозата този път, Джес щеше да е отвъд сънищата.

- Искаш ли да седнеш? - Йегър посочи един стол с кокалеста длан, която стърчеше от

ръка, тънка като пръчка. Дрехите му се размърдаха. - Не сме говорили.

Беше на върха на езика му да посочи, че през част от времето е бил в кардиален арест, а през

останалата е бил зает, но остави поривът да отшуми. Последния път, когато се бяха видели, дядо

му го беше зашлевил. Сядането също го накара да се чувства неспокоен, сякаш беше отстъпил за

нещо, може би се оставяше под палеца на стареца.

- За какво? Нямам какво да кажа. Не ти прощавам, ако това искаш. Ти и Съветът сте

позволили да станат ужасни неща. Дори не ми пука чия идея е било, защото ако е била на Питър, е трябвало да кажете „не“. Ако е била ваша, тогава сте се възползвали от Питър, а това е дори по-

лошо. Имал си всяка възможност да спреш това, но не си го направил. Дори не си спасил

Кинкейд, който ти беше приятел. Оставил си Ейдън да му извади окото, за бога! Какво би могъл

да кажеш, за да направиш нещата по-добри или да ги оправдаеш?

- Нищо - отвърна Йегър, тонът му беше лишен от емоция, но не безразличен или студен. -

Но мислех, че ти може да имаш въпроси.

- Както казах...

- Тогава аз имам един. Как е брат ми?

- Последния път, когато го видях, беше доста зле, след като продължително време беше

вдишвал пушек по време на един пожар. - „Което стана изцяло по моя вина.“

- Съжалявам за това. Не винаги сме били на едно мнение, но му се възхищавам, че устрои

място за деца, които искаха различен живот от този на родителите си. Винаги е искал да помага.

- Помогна ми, когато бях ранен. Дълга история. - Завръщането му от мъртвите не беше

тема, която искаше да зачеква със стареца.

- Колко ти каза той?

- Доста от всичко. За някои неща се досетих сам.

- А! Имаш ли въпроси?

„О! Около милион.“ Беше взел решение, че това няма значение, че ще изтече като вода под

мост, но не можеше да спре да се пита.

- Да. Как реши? Между мен и Саймън, имам предвид.

- Ммм... - Йегър сплете кокалестите си длани. Ако имаше коса, щеше да мине за Онази с

косата. - Честно казано, избрах бебето отдясно.