Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Пусни ме да вляза — изрече настойчиво през тракащите си зъби.
— О, проклятие. Ти наистина си вампир — каза Клеър. Изражението на лицето й беше разочаровано, но ни най-малко изненадано.
— Какво, по дяволите? Не! Просто отвори прозореца, Гиг, замръзвам! — прошепна Хелън високо. Клеър се свлече с усилие от леглото си и отиде до прозореца с унило увиснали рамене.
— Знам, че е популярно и така нататък, но наистина не искам да ми смучеш кръвта. Просто е толкова нехигиенично! — изхленчи Клеър жално, докато отваряше прозореца.
Сложи ръка на оголеното си гърло, за да се предпази, но все пак пусна Хелън да влезе въпреки опасността, и този факт не убягна на Хелън.
— О, я стига, не съм вампир, Гиг? Виждаш ли? Нямам огромни кучешки зъби! Нито обезумели очи. — Хелън повдигна горната си устна, при което се показаха съвсем нормални резци, а после разтвори очи ужасно широко, за да демонстрира пълна липса на кръвожадност.
— Добре! Но предположението беше съвсем на място, предвид обстоятелствата! — отвърна Клеър отбранително, докато Хелън се вмъкна плавно през прозореца, а после се предаде отново на гравитацията и кацна пред нея.
— Добре! Съгласна съм, това е основателна причина за тревога — призна Хелън, но нещо не беше наред. — Току-що влетях през прозореца ти. Защо не си по-изненадана?
— Знаех, че можеш да летиш още откакто бяхме деца. Дори веднъж те бутнах от покрива ви, за да се уверя. Съжалявам за това, между другото — каза тя глуповато.
— Наистина си ме бутнала — ахна Хелън, внезапно спомнила си целия инцидент само в един бърз проблясък.
Бяха може би седемгодишни и се мотаеха по платформата на покрива на Хелън. Хелън падна, но така и не се удари в земята. Някак се беше спуснала плавно на земята, като лист, падащ от дърво. Клеър се кълнеше пред всички, че Хелън се е подхлъзнала, но Хелън изобщо не помнеше да е губила равновесие, а заради начина, по който я гледаше Клеър в продължение на седмици след това, беше заподозряна нещо нередно, преди да си го избие от ума. Сега всичко си идваше на мястото. Хелън се втренчи безмълвно в Клеър.
— Какво? Не мислех, че ще умреш или нещо такова! Накратко — видях те как не падаш по стълбите ми предния ден, когато наистина се подхлъзна, затова трябваше да проверя теорията си — каза Клеър, сякаш всичко беше напълно логично.
— Като ме бутнеш от покрива?
— Представа си нямаш колко съм ти ядосана оттогава, задето си скрила това от мен! Можеш да летиш, Лени, а никога не си ми казвала! — изкрещя Клеър, напълно отклонявайки спора от себе си, но Хелън реши, че трябва да й го позволи, като имаше предвид очевидното огорчение на Клеър.
— Не знаех до преди няколко седмици! — настоя Хелън.
— Такава си лъжкиня! — каза Клеър, като я смушка с юмрук в хълбока.
— Вярно е! Майка ми ме е проклела, когато съм била бебе, да не мога да използвам своята… О, мамка му! Щеше да е толкова по-лесно, ако наистина бях вампир. Тогава щеше просто да разбереш! — изсумтя Хелън, раздразнена и чувствайки се неразбрана. Известно време крачеше наоколо, ровейки с пръсти из оплетената си коса, преди да успее да подреди мислите си.
— Хърги те накара да прочетеш „Илиада“, нали? Помниш ли как всички герои имаха свръхчовешка сила и можеха да правят всякакви неща, които нормалните хора не могат? — попита тя.
— Да. Това е защото са били полубогове. Но това не е било истина — каза Клеър, сякаш беше очевидно. После проумя: — О, за бога…
— Аз съм от поколението на тези герои. Наричаме се Потомци и имаме цял куп сили — правим неща, които няма да повярваш. Но само до преди броени дни нямах представа каква съм или какво мога да правя. Иска ми се да можех да ти разкажа всичко, но не знам какво мога или не мога да казвам. Моля те, Гиг, знам, че звучи безумно, но никога не съм те лъгала. Просто трябва да ми повярваш.
— Добре — каза Клеър, като кимна и погледна Хелън право в очите, сякаш най-накрая чувстваше, че получава уважението, което заслужава. — От известно време бях проумяла голяма част от това, да знаеш. Ти си открила, че си полубожество — това не с ли върховно? — когато семейство Делос се преместиха тук. Защото и те са като теб. Разбрах го в мига щом ги видях. Просто не знаех какви сте.