Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Беше рано в събота сутринта и обикновено баща й си беше у дома през деня и работеше вечерта, но днес беше предложил да вземе двойна смяна, за да даде на Кейт почивен ден. На Хелън и се струваше, че двамата се избягват взаимно. Беше се опитала да говори с Кейт за това предната вечер, след като Клеър си замина, за да отиде на партито, но просто нямаше енергия да подтиква Кейт да й се довери. Всичко й се струваше притъпено, приглушено, сякаш чувствата й бяха на склад, погребани под планини от пакетчета фъстъци.
Хелън отиде в стаята си и започна периодично да включва и изключва гравитацията, като ту се понасяше нагоре, ту падаше на пода с тъп звук, докато проумя как да завърти крака под тялото си и да се приземи на пръсти, вместо да се пльосне на проклетия под. Поработи малко с въздушните течения, но не можеше да направи нищо повече от това да промени умело позата си, докато се носеше плавно, иначе рискуваше да разпердушини стаята си. След няколко часа постоянният звън на телефона я принуди да излезе. Семейство Делос искаха да знаят защо още не е пристигнала в къщата им за тренировките, и нямаше да престанат да звънят, докато не вдигнеше.
Хелън беше мислила доста. Просто не виждаше смисъл да се учи да използва меч, щом оръжията не можеха да я наранят, а не беше нужно и да се бие, щом можеше просто да отлети. Знаеше, че в крайна сметка Хектор или Джейсън ще дойдат да я търсят вкъщи, затова се шляеше навън без ясна цел, надявайки се, че малко бързина ще й помогне да проясни главата си. Беше по джинси и пуловер, не точно с екип за бягане, но нямаше значение. Щом излезе от центъра на града, тя се отклони по Полпис Роуд, отправяйки се на изток. Не я беше грижа къде щеше да се озове в крайна сметка, стига да беше далече от хората. Докато тичаше, осъзна, че беше идвала насам веднъж преди, и макар да не искаше да мисли за първия си полет и всичко, което последва след него, знаеше, че това е идеалното място, за да намери усамотението, което търсеше.
Слънцето започваше да залязва и тя беше признателна, че чувствата й са достатъчно притъпени, за да може да изживее нещо красиво, без потискащите й мисли да нахлуят и да го провалят. Когато се огледа наоколо, видя познат фар. Хвърли поглед надолу към пясъка под краката си и се запита дали това е същият пясък, обгръщал нея и Лукас, когато изпитваха толкова силна болка. Когато бяха умрели за миг — осъзна тя.
Щом мисълта й хрумна, тя осъзна, че е вярна. Онази нощ те не просто бяха преживели ужасно нараняване: бяха започнали да преминават отвъд. Или поне Лукас беше. А тя го бе последвала надолу, за да го спре. И там имаше река… Я чакай, каква река?
— Хей! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изкрещя Хектор.
Беше бесен. Вървеше с дебнеща походка по брега, краката му сякаш изминаваха далеч по-голямо разстояние, отколкото тези на човешко същество, докато идваше към нея.
— Как ме намери? — изпелтечи Хелън.
— Не беше трудно да предусетя ходовете ти — ухили се той злобно. — Сега си довлечи задника в къщата ми.
— Не искам да тренирам повече. Безсмислено е — провикна се Хелън през рамо, докато се обръщаше на пета, за да си тръгне. — Просто искам да ме оставят на мира.
— Искаш да те оставят на мира, а, принцесо? Съжалявам, не става така — каза той, като я хвана за раменете и я завъртя кръгом. Това преля чашата на търпението й. Тя избухна в истеричен смях — другата възможност беше да се разплаче — и изблъска Хектор от себе си. Силно.
— Какво ще направиш? Какво? Ще ме пребиеш до смърт ли? Не можеш! Не си достатъчно силен — каза Хелън, като го удари няколко пъти по раменете, в опит да го предизвика на бой. — Е, ами вземи меч тогава. Хайде, давай. О, чакай, забравих. Това също не ме наранява. Така че какво ще направиш, голям побойнико? На какво имаш да ме научиш?
— Смирение — каза той тихо. Движеше се бързо, но заедно с това странно изкривяваше светлината, както беше правил Лукас. Докато Хелън още се опитваше да фокусира очите си, бясна, че дори не й беше хрумнало, че Хектор може също да има същия талант, Хектор я сграбчи, метна я през рамо и тръгна към водата.
Разярена, Хелън за пръв път използва цялата си сила срещу него. Не я беше грижа колко силна болка му причинява.
Продължи да блъска, докато се откопчи от хватката на Хектор. Чу ръката му да се счупва, докато тя буквално се откъсна от него. После промени състоянието си и се приготви да полети. Докато тя призоваваше вятъра, който да я понесе, Хектор я сграбчи с другата си ръка. С по-силната си ръка. Хелън осъзна, малко прекалено късно, че Хектор я беше оставил да счупи лявата му ръка, така че тя да се отдаде на безтегловността — безтегловността и моментната слабост. Преди Хелън да може да проумее какво прави той и да се върне отново под въздействието на гравитацията, за да получи достатъчна опора да го отблъсне, той с лекота я завлече във водата, където теглото й изобщо нямаше значение.