Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли? — каза Хелън с нервна усмивка. — Затова трябваше да ти кажа, имам нужда да мога да говоря с теб за всичко това, за да можеш да ми помогнеш да го проумея. Но не може да казваш на семейство Делос, че съм ти разказала, докато не разбера дали е редно, или не.
— Няма значение. Мога да блъфирам или да се престоря, че съм се досетила сама. Един вид го направих за всеки случай — каза Клеър с доволна усмивка. После нещо й хрумна и я накара да превключи на по-сериозна вълна: — Къде си била, между другото? И защо изглеждаш така ужасно, по дяволите?
Хелън се готвеше да обясни какво е станало между нея и Хектор, когато телефонът на Клеър изпиука. Клеър погледна съобщението, а после започна да пише отговор.
— Джейсън е. Трябва да му кажа, че си тук, цял ден те търси — каза Клеър на Хелън. Телефонът изпиука отново.
— Пак е той. — Тя зачете написаното на екрана. — Иска да те държа тук. Идва насам.
— Не! Още не съм готова да говоря с никого от тях! — възкликна Хелън, като отстъпи заднешком.
— Лен, той наистина се тревожи за теб, всички се тревожат.
— Трябва да изчезвам оттук — заекна Хелън. Прокара ръка по лицето си и се насочи към прозореца.
— Къде отиваш? — попита Клеър, като се опита да й препречи пътя с протегната ръка. — Ще му кажа да си върви, ако искаш, но трябва да ме увериш, че всичко с теб ще е наред.
— Просто си отивам у дома. Обещай, че няма да му позволиш да ме последва, окей?
Клеър обеща и прегърна Хелън. После Хелън скочи през прозореца, сменяйки положенията си във въздуха. Докато отлиташе, чу как Клеър ахна. Миг по-късно Хелън се приземи в предния си двор и тръгна право към стълбите, за да вземе душ и да се стопли.
Той я чакаше зад входната врата. С ловко движение помете краката й изпод тялото още преди да си направи труда да затръшне входната врата. Всичко стана съвсем тъмно, по-тъмно от всяка нощ, от всяка превръзка за очи или от всяка затворена стая, която Хелън някога бе преживявала. Беше обгърната от объркващ мрак, който я накара да се почувства толкова замаяна и откъсната от останалата част от света, че вече не можеше да си спомни дори разположението на къщата си. Къде бяха стълбите? Мебелите? Не знаеше. Сякаш беше пропаднала в черна дупка.
Хелън беше толкова шокирана, че нямаше време да се претърколи, преди да почувства как някакъв много едър мъж я покрива в гръб. Той улови главата й между дланите си и я изви на една страна, опитвайки се да й счупи врата. Тя сграбчи китките му и ги дръпна навън, опитвайки се да го накара да отпусне хватката си, но преимуществото бе на негова страна. Мускулите на врата й се изопнаха опасно и тя почувства как започва да изпада в паника за втори път в рамките на един час. Но именно споменът за това неотдавнашно съприкосновение със смъртта я изпълни с енергия, докато риташе и се бореше. От мисълта да използва мълниите си, й се обърна стомахът, но знаеше, че няма избор.
Хелън почувства как електрическият поток потича в корема й. Той, естествено, се опитваше да излезе от нея, описвайки дъга, и да се насочи към земята, и всичко, което трябваше да направи, бе да го освободи. Тъй като й липсваше тренинг, пусна мълнията, и тя се изстреля безполезно надолу по краката й, карайки я да се присвие конвулсивно. В отчаянието си, остави последните няколко волта да пробягат нагоре по ръцете й и да отскочат през кожата й към китките на мъжа.
За един кратък миг синята искра проблесна и освети стаята, и Хелън видя как очите на мъжа се разшириха изненадано. После почувства как той се разтърсва от напрежението и го чу да пищи, когато електричеството го удари.
Хелън усети мирис на обгорена коса и озон, като далечен отглас от най-мрачния кошмар на детството си. Стори й се, че сякаш половината й телесна енергия излиза от нея, оставяйки я слаба като котенце. Тежестта на едрия мъж върху нея стана непоносима и тя разбра, че трябваше да се измъкне изпод него, преди той да се съвземе, иначе нямаше да е в по-добро положение, отколкото когато я бе хванал за главата. Докато нападателят й още се тресеше, тя успя да избута от себе си част от тежестта му, и когато в стаята успя да се промъкне съвсем слаба светлина, най-сетне го видя.
Проблясващите златисти къдрици и набитото тяло бяха на Хектор и за миг тя се изплаши, че го е убила, докато той може би се беше опитвал да я научи на нещо. Наведе се право над него да види дали още диша. Надвесена на сантиметри от лицето му в обичайната тъмнина на нощта, видя, че това беше Креон, но бе твърде късно. В мига щом го позна, той отвори очи, сграбчи я и я притисна към гърдите си в смъртоносна мечешка прегръдка.