Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Значи винаги си знаела, че тя не е изцяло човешко същество — обърна се той към Клеър с иронична усмивка. — Това никога ли не те е смущавало?
— В някакъв момент малко се тревожех, че може да опита да ме завлече в ада и да ми изсмуче кръвта, но сметнах, че това пак е по-добре, отколкото да имам Гретхен за най-добра приятелка — каза Клеър достатъчно искрено, че да предизвика смях. — Плюс това, не знам дали сте забелязали или не, но този остров е пълен с бели хора. Не е лесна работа за един японец да расте тук. Но с Лени наблизо, винаги знаех, че колкото и да съм странна, тя винаги ще е далеч по-странна. Така че това беше хубаво.
— И никога не каза на никого друг през всичките тези години? Никога не си го споменавала на никого, когато си била малка, дори случайно? — попита Лукас скептично.
— Хайде, Лукас, не съм глупачка! Гледала съм „Извънземното“ и знам какво направиха мъжете в бели престилки на него и Елиът — отговори тя с отвратено изражение на лицето. — Никога не бих издала Лени. Или теб, като стана въпрос.
— Благодаря — отвърна Лукас, малко объркан от метафората с извънземните.
Двамата с Джейсън отново се спогледаха и този път в очите им имаше очевидно възхищение.
— Знаете ли какво не схващам? — попита Хелън, сменяйки темата. — Защо тя може да бъде наблизо, когато правя разни типични за Потомците неща, но това не ми се отразява? Толкова много пъти ме е виждала да използвам силите си през годините, но не помня някога да съм почувствала болка в стомаха.
Хелън обясни на Клеър за проклятието на майка си, но никой нямаше отговор на въпроса й. Насочиха вниманието си към задачата да почистят възможно най-добре, преди Джери да си дойде. Клеър предложи да остане с Хелън през нощта, в случай че е твърде изплашена, за да спи сама, но Джейсън моментално отхвърли идеята.
— И какво ще направиш, ако Креон се появи отново? Ще го замериш с телефона си и ще му дадеш да разбере ли? — каза той, като клатеше глава. — Знам, че вие двете сте като сестри, но няма да оставаш тук.
— Аз ще остана. Ти заведи Клеър вкъщи — каза Лукас, като тихомълком пое контрола, преди Клеър да успее да започне нов спор с Джейсън. — Съобщи ми, ако видиш нещо около къщата й.
— Добре — каза Джейсън с кимване, докато водеше Клеър към вратата.
Не изглеждаше изненадан, че около къщата на Клеър може да дебне нещо опасно, но Хелън и Клеър бяха. Хелън вдигна ръка, за да ги възпре да си тръгнат, внезапно ужасена отново. Беше нощ и във всяка сянка можеше да се спотайва Креон.
Доловил страха на Хелън, Лукас хвана ръката й и я стисна здраво.
— Джейс може да се справи с това — каза й уверено.
— Я чакайте, какво имате предвид с това около моята къща? Родителите ми са си у дома — каза Клеър, чието безпокойство също изплува пак на повърхността. — Не мислите, че типът, който е направил това…
— Не се тревожи — каза Джейсън с внимателен и загрижен тон, който обикновено пазеше за всеки друг на света, с изключение на Клеър. — Няма да позволя нищо да се случи на теб или на родителите ти.
— Благодаря — каза тя бавно: изглеждаше малко изненадана, че има какъвто и да е повод да му каже тези думи.
Тя се обърна и помаха на Хелън, която си помисли, че току-що се бе случило невъзможното. Клеър най-после бе изчерпала противните епитети по адрес на Джейсън. Хелън затвори вратата след тях и си пое дълбоко дъх. После хвърли поглед към Лукас и отправи молитва към цял пантеон богове някой ден да стане по-лесно да го гледа.
— Изглеждаш уморен — каза тя, осъзнавайки, че е вярно, докато го изричаше.
— Ти също. Научих, че напоследък имаш много кошмари — отвърна той, напълно несмутен да признае, че разпитва братовчедите си за нея.
— Какво ти пука? Моля те, Лукас, просто си върви — каза тя умолително, като разтриваше лицето си с ръце.
— Не мога. Няма да си отида — каза той, като пристъпи напред и я притегли в прегръдката си.
Тя се чувстваше твърде крехка, за да го отблъсне. Разтопи се в гърдите му и остана облегната там няколко мига.
— Защо носиш мириса на океана? — попита той внезапно, отдръпвайки се, за да я погледне по-добре. Загледа се изучаващо в изпоцапаните й дрехи, обсипани с петна от пясък, и попита подозрително: — Какво ти се е случило днес, освен Креон?
— Не е ли несправедливо? — запита тя. Отблъсна го от себе си с горчив смях. — Ако те излъжа, ще разбереш, а ако премълча, ще предположиш нещо по-ужасно от истината.