Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън започна да пищи и да се бори. Протегна ръка надолу към корема си в търсене на електрическия поток, но всичко, което бе останало, беше слабо статично електричество. Вече беше изразходила целия заряд, складиран в мускулите й. Освобождаването на цялата тази енергия я беше оставило слаба и ранима. Ръцете и краката й бяха отмалели, и тя се смачка под подновеното нападение на Креон като хартиена торба. Той се стовари върху нея, притискайки я към земята, докато измъкваше бронзов нож от колана си.
— Толкова жалко, preciosa. Ти си най-красивото момиче, което съм виждал. Почти прекалено съвършена, за да ти прережа гърлото — изпъшка той в ухото й. — Но Атлантида…
Тя изви врат, за да го отдръпне от устните му: по кожата й пробягаха тръпки на отвращение. После той се оттласна от нея, като вдигна ножа високо над главата си. Поколеба се и за един кратък миг Хелън си помисли, че няма да го направи, но видя как погледът му стана твърд и суров. Стовари ножа право над сърцето й.
Ножът на Креон издаде дузина звуци като отскачаща топка за пинг-понг, когато се пръсна и частиците се разлетяха от кожата й. Той имаше само миг да осъзнае какво се бе случило, преди един крак да влезе в съприкосновение с главата му и да го изрита така, че той излетя от Хелън.
Лукас скочи върху Креон със злобна озъбена гримаса, и двамата започнаха да се бият толкова бързо, че Хелън едва виждаше ръцете им да се движат. Удряха се с юмруци, сграбчваха се и прилагаха измамни хватки, като и двамата преминаха от боксирането с вкопчени една в друга ръце към някаква странна борба, в която се опитваха взаимно да огънат ставите си в погрешната посока. Хелън едва имаше време да се претърколи на колене, преди всичко да свърши. Притиснат натясно и все още слаб от електрическия удар, Креон се обгърна в зловеща сянка и побягна с главоломна бързина вън от къщата веднага щом успя да остави дори само два сантиметра разстояние между себе си и Лукас, който продължи да го преследва през половината морава пред къщата на Хелън, преди да направи завой и да се върне вътре.
— Добре ли си? — почти изкрещя Лукас.
— Да, просто не мога… — каза Хелън, като се опита да се изправи, а после отново тупна на земята, замаяна.
— Какво ти направи? — попита Лукас с изтънял от тревога глас. Вдигна Хелън и се опита да я закрепи, за да може да стои сама. — Краката ти счупени ли са? — Внезапно пое отново тежестта й, докато трескаво преценяваше пораженията.
— Не, аз просто… Хектор каза да използвам мълниите си, за да се бия, и аз го направих, но мисля, че отидоха в неправилна посока — измънка тя. Беше объркана и пред очите й имаше петна.
— Защо не можеш да стоиш? — попита Лукас, като отново се опита да я изправи на крака. Сърцето я болеше да вижда красивото лице на Лукас, да усеща мириса на тялото му и да чувства ръцете му върху тялото си. Имаше смътно усещане къде е земята, но целият свят падаше, а тя беше твърде уморена за тези глупости. Просто вече не можеше да прави това. Имаше нужда от една дрямка.
Следващото нещо, което усети, беше сладък вкус върху езика си. Мед. Отвори напълно очи и видя, че седи на плота в кухнята си, а Лукас стоеше между краката й и държеше главата й повдигната и наклонена назад, докато изливаше в устата й струйки мед от пластмасова мечка.
— Ето те и теб — прошепна той с лека усмивка, когато тя го погледна. Отвърна на погледа й с толкова нежност, та Хелън трябваше да си напомни, че Лукас всъщност не проявява интерес към нея. За пореден път се запита какво се беше случило, за да го накара да я отблъсне така.
— Здрасти — каза тя дрезгаво, сякаш току-що се беше събудила след цяла нощ сън. — Как се озова тук?
— Каси прозряла нападението на Креон, но не знаеше къде ще се случи, защото виждаше единствено тъмнина. Аз предположих — каза той, като отметна косата й от лицето и намести един дълъг кичур зад рамото й. — Съжалявам, че закъснях.
— Не се престаравай толкова — каза тя с глас, все още треперещ от страх. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее и да се съвземе.
— Добре си го подредила. Никога не съм виждал Креон да хуква така, за да се спаси от битка — каза Лукас с възхищение.
— Просто го омаломощих за теб. — Не можа да устои и му се усмихна, макар да знаеше, че с часове ще премисля и ще съжалява за това. — Пропуснах ли нещо, докато не бях на себе си?
— Само разходката от там до тук — каза той, като посочи през рамо към плота. — И едно бързо обаждане до Джейсън за подкрепление.