Любов под гибелна звезда

Хелън кимна, приемайки тълкуванието на Лукас.

— Натоварена съм с твърде много неща, за да мисля рационално за майка си.

— Това му е странното да си Потомък — каза Лукас, като се усмихна в бледия въздух на мразовитата утрин. — Нашите битки разкъсват целия свят, но за нас, те всъщност са само семейни вражди. И никой никога не действа разумно, когато въпросът опре до семейството му.

Хелън отвърна на усмивката му, отново поразена колко прозорлив беше. После се овладя и си спомни колко важно беше да се държи на разстояние от него. Извърна лице и се насили да остане права.

— Ще се оправиш ли? — попита го. Той не отговори, а просто й се усмихна и кимна, а после отново обърна лице към хоризонта.

— Добро утро, Лукас — каза тя, с тих и тъжен глас, докато се отдалечаваше.

— Добро утро, Хелън — отвърна той, без да си позволи да се обърне и да я погледне, докато тя го напускаше.

Хелън, възлюбената на Богинята на любовта, слезе долу да се вмъкне в празното си легло, докато Лукас, синът на Слънцето, се облегна на лакти и загледа как неговият божествен баща осветява голите дървени дъски на платформата на нейния покрив.