Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хектор влезе право във водата и започна да гази навътре, навътре и още по-навътре, докато и двамата бяха напълно потопени под нещо, което се стори на Хелън като безкрайни метри тъмна вода. Бореше се безполезно. Това беше стихията на Хектор и той владееше напълно положението. Можеше дори да говори и да бъде чут под водата.
— Не си единствената, която притежава таланти, принцесо — каза той.
От устата му не излизаха мехурчета, само ясен говор. Той можеше да диша, можеше да говори, можеше да ходи по морското дъно, сякаш вървеше по твърда земя. Хелън най-после разбра защо Хектор я ужасяваше толкова много. Той беше океанско създание, а тя се страхуваше до смърт от океана.
Още откакто за малко не се беше удавила като дете, Хелън подозираше, че океанът й има зъб и й готви нещо ужасно, но така и не бе казала това на никого, защото беше напълно сигурна, че ще я помислят за луда. Сега, почти десетилетие по-късно, докато гледаше в безизразните сини очи на Хектор, разбра, че е имала право. Хелън риташе и се гърчеше под безмилостната му хватка. Мощни облаци от мехурчета излетяха от устата й, докато крещеше в беззвучна паника. Дращеше го по лицето и риташе с крака, но не можеше да направи нищо, за да го накара да я пусне. Щеше да се удави.
Във вените й засъска киселина, а краищата на полезрението й се размазаха, когато започна да изпада в безсъзнание. Докато очите й се затваряха, почувства как Хектор я дърпа за краката, теглейки я обратно към брега. Извлече я от водата, като я държеше за глезена, метна я над главата си и я стовари на пясъка като дървен чук, достатъчно силно, за да изкара водата от дробовете й. Тя повърна изгаряща солена вода и се закашля, докато усети парене във вътрешното ухо и чу как кръвта блъска глухо в главата й.
— Ако беше тренирала с мен днес, щеше да знаеш, че можеш да използваш мълниите си под водата — каза той, като дръпна рязко счупената си ръка, за да изправи костите с противен пукот. Изпищя и падна на колене, задъхвайки се за миг, преди да продължи през стиснати зъби: — Но ти не се появи за тренировката.
Останаха да седят един до друг на пясъка известно време, и двамата твърде наранени, за да помръднат. Докато се възстановяваха, залязващото слънце сякаш се отказа от деня и скочи презглава във водата. Небето потъмня.
— Мислех, че си потомък на Аполон — каза дрезгаво Хелън.
Гласните й струни бяха все още увредени, но и без друго не беше нужно да казва нищо повече. Хектор не изпъкваше като най-умният член на клана Делос, но Хелън започваше да подозира, че макар и да не прекарваше толкова време в четене на книги, колкото Касандра, той беше точно толкова умен, колкото и останалите от семейството му.
— Второстепенна морска богиня, наречена Нереида, се смешила с нашата Династия някъде в течение на историята. Тук-там още се срещат множество водни или горски второстепенни божества и духове, и с течение на хиляди години се случват разни неща. Вече нито един от родовете на Династиите не е чистокръвен потомък на един или друг бог, а всички по-млади поколения Потомци имат повече таланти от родителите си — отговори той.
— Защо е така?
— Касандра мисли, че по някакъв начин е свързано с желанието на Богините на съдбата Потомците да се сдобият с повече таланти и да станат по-могъщи, за да могат да владеят Атлантида, но лично аз просто смятам, че е защото всички сме мутанти. Прапрадядо ми е спал с нимфа, а аз мога да ходя под водата. Не ти трябват Богините на съдбата, за да обясниш това.
— Така ли разбра, че можеш да ме удавиш? Защото имаш власт над водата?
— Това беше елементарна логика. И нямам власт над водата, просто съм си у дома в нея — каза той. Обърна се да я погледне в очите. Когато продължи да говори, го направи с тон, мъчително подобен на гласа, с който Лукас си служеше, когато я учеше да лети, и сърцето на Хелън се сви. — Още не мислиш като боец. Имаш всички тези удивителни таланти — таланти, за които повечето Потомци биха разменили половината години от живота си, — но не можеш да ги използваш, защото не мислиш тактически. Просто спри и помисли с главата си за секунда. Океанът не е оръжие, но може да убива. Въздухът не е оръжие, но ако те лиша от него, ще умреш. Земята не е оръжие… — поде той.