Любов под гибелна звезда

Майка му го беше помолила да изчака, докато тя успее тихо да разпита наоколо и да разбере дали е възможно някой от семейството да е оставил копеле в Масачузетс. Креон неохотно се бе съгласил да изчака една седмица за отговора й, но знаеше какъв ще бъде той. Макар да не беше видял Фуриите при първата си среща с Хелън, Креон знаеше, че тя не му е братовчедка.

Носеха се слухове, че няколко Потомци в миналото намерили начин да „заобиколят“ Фуриите, и Креон смяташе, че Хелън е една от тях. Майка му каза, че било невъзможно — че всички останали Династии били унищожени — но Креон се ръководеше не само от предчувствие. Онези изменници я пазеха, сякаш тя беше последният вражески Потомък, а тя беше толкова необучена, в такова неведение коя и каква е, та на Креон му се струваше очевидно, че е била нарочно скрита от всички Династии, дори от собствената си. Но повече от всички тези други причини, именно тялото на Креон му подсказваше, че тя няма роднинска връзка с него. Беше срещал десетки свои братовчедки, всичките — красиви, каквито трябва да бъдат дъщерите на Аполон, но нито една не го държеше буден нощем като Хелън. Знаеше, че тя е от друга Династия.

Дългът към семейството му го обвързваше да наблюдава и да чака още няколко дни, за да остане верен на обещанието, което бе дал на майка си; много скоро обаче щеше да се докаже. Беше готов да се изправи пред това предизвикателство, и макар да имаше и друга алтернатива за обединението на Династиите, освен борбата, Креон се застави да не мисли за нея, независимо колко изкушаваща беше. Това беше единственият му шанс да постигне славата, която заслужаваше, последният шанс за подобна слава за който и да било Потомък. Още един Триумф очакваше да бъде постигнат, и дълбоко в сърцето си той знаеше, че точно този Триумф ще отвори портите на Атлантида.