Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Но ако се блъсна в нея достатъчно силно… Схващам — довърши тя вместо него, като преглътна с усилие и се загледа към безмилостните вълни.
— Водата е твоята Ахилесова пета. Това е стихията, от която се боиш, защото нямаш контрол над нея.
Хелън не знаеше как той беше проумял това, но знаеше, че е прав. По някакъв начин, дори когато още беше в неведение за способностите си, тя бе знаела някъде дълбоко в себе си на подсъзнателно ниво, че има по-малко поводи да се страхува от останалите три елемента. Можеше да управлява въздуха и да призовава ветрове, можеше да манипулира земното притегляне, и с лекота можеше да понесе топлината на огъня, защото, за да може да създаде мълния, трябваше да е способна да издържи на температури, по-високи от тези на всеки пламък. Но водата бе единственият елемент, който я правеше напълно безпомощна. Най-накрая проумя собствения си страх, макар това ни най-малко да не я доближаваше до преодоляването му.
— Откъде би могъл да знаеш това за мен? — попита Хелън, обзета от леко страхопочитание.
— Защото съм бил обучаван да мисля тактично и да откривам слабостите на противниците си още от деня, в който съм се родил. Ти не си. Има толкова много начини да убиеш човек, Хелън. Мислиш си, че си в безопасност, защото мина изпитанието на Касандра с меча, но не си — каза Хектор с глас, наситен с раздразнение и тревога. — Знам, че си още в шок, но нямам време да те чакам да свикнеш с това, което си. Има хора, които те търсят. Трябва да пораснеш и трябва да го направиш сега, иначе ще умрат много хора. Така че си върви у дома. Хапни нещо и си почини. Изглеждаш зле, а не искам Люк да обвини мен за това. Но утре идваш да тренираш. Никакви оправдания повече.
Без да дочака отговор, Хектор се изправи и я остави сама на тъмния плаж. Тя се заигра със сърцевидното си колие, като прокарваше талисмана по долната си устна, докато седеше там, чувствайки се засрамена от начина, по който се беше държала. Дрехите й бяха натежали от вода, но тя не ги изстиска. Имаше чувството, че заслужава да бъде подгизнала и да се чувства неудобно още малко.
Очевидно трябваше да продължи да тренира с Хектор, но това означаваше, че трябва да ходи в къщата на семейство Делос. Това пък значеше, че трябва да вижда Лукас, а тя категорично не можеше да го направи. Колкото и да го премисляше, имаше чувството, че се задушава всеки път, когато си помислеше, че ще трябва да го вижда всеки ден, знаейки, че той се насилва да бъде мил с нея, защото вероятно я съжаляваше. Все още не можеше да проумее как е могла да сбърка толкова много по отношение на Лукас, и тази мисъл бе заседнала в нея като тресчица, която не можеше да бъде открита и извадена. Не очакваше той да падне в краката й или нещо подобно, но да премине от непрекъснато държане на ръката й навсякъде, където ходеха, към това да каже, че никога не би я докоснал? Как беше възможно това?
Неспособна да седи на едно място с тези мисли в главата си, Хелън подскочи във въздуха с лек вик и остави източния вятър да я понесе над водата. За няколко кратки мига, колкото няколко удара на сърцето, тя увисна в спокойната прегръдка на въздуха, докато звездите светнаха, поемайки красотата на това преживяване, сякаш беше емоционален еквивалент на новокаина.
Когато се успокои, тя започна да кръжи по-високо и се понесе, подета от равномерен западен полъх, който я върна обратно над острова. Все още не летеше грациозно — всъщност едва се справяше — но ако не се замисляше за това твърде много, знаеше какво да направи, за да се придвижи. Нямаше ясна представа къде да отиде, но внезапно се почувства премръзнала и нуждаеща се от утеха. Без да прави съзнателен избор, тя откри, че кръжи над къщата на Клеър.
Хелън се спусна в предния двор на Клеър, а после осъзна, че в това състояние не можеше просто да отиде и да натисне звънеца. Беше мокра до кости и трепереща от студ. Господин и госпожа Аоки щяха да се обадят незабавно на баща й, ако я видеха така.
Като заобиколи къщата пеш, Хелън надникна вътре през прозорците, опитвайки се да открие къде беше Клеър. Изрови клетъчния си телефон от джинсите, за да се обади на Клеър и да я накара да излезе навън, а после се плесна по челото, когато видя, че купеният й само преди два дни телефон беше съсипан от солената вода. Чу Клеър да крещи на майка си на японски, докато тичаше гневно нагоре към стаята си. Лампата в спалнята на Клеър светна, и тя затръшна вратата след себе си.
Това беше ужасен начин да се появи пред Клеър, и Хелън си даваше смътно сметка за този факт, когато се понесе плавно към прозореца и видя най-добрата си приятелка да седи на леглото си с отворена уста. Хелън я зачака да изпищи, но когато Клеър не го направи, тя посочи към залостения прозорец.