Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Лени! — изпищя неистово Клеър, като се втурна през входната врата. Ахна при вида на преобърнатите мебели в антрето.
— Тук съм. Не изперквай, добре съм — провикна се Хелън към нея. После видя въпросителния поглед на Лукас. — Всичко е наред, тя знае част от историята — каза му. Отблъсна го, за да може да скочи от плота. Клеър влезе първа, последвана от Джейсън, който изглеждаше готов да я удуши.
— Съжалявам, Люк. Бях при нея да търся Хелън, когато се обади. Опитах се да дойда сам, но тази сто петдесет и пет сантиметрова напаст се вкопчи в ръката ми и отказа да ме пусне да тръгна без нея — изръмжа Джейсън, като едва не си скубеше косите от безсилен гняв.
— Ъм, моля, каза ли нещо? Тя е най-добрата ми приятелка и ми беше ясно, че става нещо — изсъска Клеър на Джейсън. — Как можа да се случи това? Ти току-що излетя през прозореца ми, преди, кажи-речи, две секунди. — Клеър сграбчи Хелън в прегръдка.
— Знаеш за… разни неща? — попита Джейсън, изненадан и несигурен колко е редно да каже.
— Аз й казах — призна Хелън, като се измъкна от пламенната прегръдка на Клеър и разтри схванатия си врат.
— Но аз винаги в известен смисъл съм знаела. Просто си мислех, че е неумираща, вампир или нещо такова — каза Клеър с пренебрежително махване на ръка. — Повярвайте ми, много по-щастлива съм, че всички сте отчасти гръцки божества, вместо отчасти нещо отвратително от рода на прилеп, вълк или комар.
Джейсън и Лукас се спогледаха над главата на Клеър. Хелън обясни какво се беше случило възможно най-бързо, докато Лукас изведе Джейсън навън да огледат следите, но беше твърде късно да се опитват да проследят Креон. Върнаха се вътре с мрачни изражения на лицата и откриха, че Хелън и Клеър бяха включили лампите, за да преценят пораженията в антрето.
— Това парчета от нож ли са? — попита Клеър.
— Да. Той, един вид, ме прободе в сърцето — каза Хелън предпазливо, без да знае как ще реагира Клеър.
— Значи още можеш да правиш това? Да спираш остриетата? — попита Клеър, без да се изненада. — Ами това с мълниите? Можеш ли все още да правиш и него?
— Откъде знаеш всичко това за мен? — изпелтечи Хелън. Клеър въздъхна.
— След като те бутнах от покрива… — поде тя.
— След като ти какво? — изкрещя Лукас.
— Беше, когато бяхме на седем! И не й стана нищо! — изкрещя в отговор Клеър. — Както и да е, знаех за онова с ножа, защото, ами, веднъж се опитах и да те намушкам — продължи тя свенливо. — Но вече знаех, че няма да пострадаш, заради онази случка с Гретхен и ножиците във втори клас. Помниш ли?
Хелън направи гримаса:
— О, да! Гретхен и ножиците! Тя наистина се опита да ме убие, нали?
— Да, наистина. Безумно ревнуваше от теб. Но аз никога не съм искала да те нараня, просто трябваше да се уверя, че не си губя ума. Беше плашещо, нали знаеш — каза извинително.
Хелън се усмихна, прощавайки й на мига.
— Предполагам, че не мога да те виня. Но откъде разбра за това с мълниите?
— Помниш ли, когато бяхме на девет, отивахме с ферибота към далечния край на острова, за да видим Аквариума в Бостън, и онзи противен тип с огромния корем все се опитваше да ни заговори? Помниш ли как уж „случайно“ постоянно се блъскаше в теб и те галеше по косата?
Хелън помнеше — и още как, макар че бе прекарала дълго време в опити да забрави. Беше последвал онзи ужасен мирис на изгоряла коса и празното изражение в очите на онзи. Хелън кимна, потръпвайки при мисълта, и обзета от ужас накъде бие Клеър.
— Помниш ли как той внезапно просто изчезна, преди да спрем на кея? Е, не просто изчезна. Преди това се опита да те сграбчи, Лен, а аз видях как от теб към него прескочи електрическа искра. Тя просто го издуха от палубата на ферибота. Приличаше на мълния, само дето излезе от теб.
— Май го убих — прошепна Хелън: изпитваше нужда най-сетне да признае какво е направила.
— Хубаво! Та той блудстваше с деца! Вероятно би трябвало да получиш медал — настоя Клеър. Хелън погледна искреното й лице. Онзи мъж вероятно наистина смяташе да извърши нещо ужасно, но дали това беше достатъчно основание да го изпържи?
— Първо, не си сигурна, че си го убила. Второ, било е рефлекс. Въпросът не е дали е заслужавал да умре или не. Не би трябвало да се чувстваш виновна за нещо, извършено при самозащита — настоя Лукас. Докосна Хелън по рамото. Тя се отдръпна неуверено от него, тъй като не знаеше как да се чувства. За щастие Джейсън смени темата.