Изкуплението на Атлантида

Плашеше я дори докато в побиваха тръпки. От доста време на никой не му е пукало дотолкова за нея, че да иска да я защитава, освен може би Рик, но дори и с него, историята винаги беше на първо място.

- Както и да е. Продължаваме напред - каза тя. - Сузана избра точно тази нощ да ми каже за бебето. Бях така развълнувана за нея, а двамата с приятеля й бяха толкова щастливи. Предполагам, че е решила да сложи всички карти на масата и затова ми сподели, че е шейпшифтър. шейпшифтър лисица.

Бренан кимна.

- И това те е наскърбило?

- Не разкритието, че е шейпшифтър. Смятах, че е готино, имах хиляди въпроси. Но умът ми не можеше да преживее факта, че през всичките тези години, го е крила от мен. Знаела е, че е такава, откакто е навършила тринадесет години и четири години го е криела от мен. Най-добрата й приятелка. - Раздразнена, Тиарнан прокара ръка през косата си, надявайки се той да я разбере. -Толкова време да живеем заедно, а тя да няма достатъчно доверие в мен, за да сподели най-дълбоката си тайна.

- Постъпката й те е наранила?

- Едва не ме пречупи - призна Тиарнан. - Честно да си кажа, държах се детински и избухнах. Разкрещях й се, че не ми е приятелка, след като аз мога да й се доверя, а тя не мен - не. Такива ми ти неща. Заради историята, която преследвах, не бях спала със седмици и да кажем, че си изпуснах нервите.

- Излязла си за срещатата? - попита я Бренан, а в ясните му зелени очи се виждаше съчувствие и нещо по-дълбоко.

Споделена болка. Разбира се. Корелия и бебето.

Тя кимна.

- Да. Последното нещо, което казах на жената, която за мен бе по-близка от сестрата, която никога не съм имала, бе, че може би трябва да се изнеса и да ги оставя да си живеят като едно голямо и щастливо семейство - тя усети горещите, горчиви сълзи да се стичат надолу по лицето й, но не си направи труда да ги изтрие.

- Умря с мисълта, че я мразя.

- Не - възпротиви се Бренан. - Отишла си е от този свят, знаейки, че ти я обичаш. Приятелите и членовете на семействата се карат и спорят, но това не значи нищо. Такава е човешката природа. Любовта не е идеално търпелива, мила и безоблачна. Любовта е непостоянна, бурна и прощаваща. - Той се приведе към нея. - Тя ти е простила, Тиарнан, и вероятно го е сторила още преди да си излязла от апартамента. Жената, която описа, не би постъпила по друг начин.

Изведнъж речен камък с големината на един от бизоните в Йелоустоун падна от сърцето на Тиарнан, защото знаеше, че той е прав. Сузана никога не таеше злоба дори когато Тиарнан изяждаше последното кисело мляко или забравяше да й предаде съобщение, или се дънеше по стотици хиляди начини, както един познавач на истината, погълнат от нуждата да живее и да бъде част от обществото, би се издънил.

Със закъснение осъзна, че използва термина на Бренан и се зачуди дали, ако приеме определението му за таланта й, то това значеше, че тя наистина е тази, която той казваше. Че дарбата й бе дар, а не проклятие.

Но все още не му бе разказала остатъка от историята. Може би дори й той щеше да я погледне със същата погнуса, която тя самата изпитваше към себе си от нощта, в която Сузана бе умряла.