Изкуплението на Атлантида

- Както и нашите тризнаци - прошепна Бренан на Тиарнан, под прикритието на веселите викове.

Тя се засмя, доволна да запази това предсказание в безопасност между тях двамата за известно време.

Няколко членове на глутницата на Лукас наляха шампанско за всеки един присъстващ и всички вдигнаха чаши. Бренан вдигна първия тост.

- За озаряващата надежда на новото поколение, докато колелото се върти и мирът отново се възцари по целия свят. Нека да доживеем, за да го видим.

Пиха за това, както и за много други тостове, сетне голямата компания се разедини на няколко групички. Бренан насочи Тиарнан далеч от огъня, намирайки тихо местенце, огряно от лунната светлина между дърветата.

- Бъдеще заедно в един нов свят, за чието създаване ще помогнем

- каза тя. - Без значение какво ще ни струва.

- Имаме един друг - отвърна Бренан - Не ми е нужно повече, за да посрещна вечността.

- Имаме един друг - съгласи се с него тя.

Той се ухили и сложи ръка на корема й.

- И тризнаците - напомни й.

Тя обви ръце около врата му и му се усмихна с онази нейна секаспилна, пълна с женски интриги и мистерия, усмивка.

- Млъкни и ме целуни.

И той го направи.