Изкуплението на Атлантида

Бренан не можеше да повярва, че ученият, за когото се предполагаше, че е гений, може да бъде в такова неведение относно реалността. Смити не беше някакъв си дресиран главорез. На мига можеше да се пресегне и да скърши врата на Литън. Явно Смити имаше причина да бъде тук, причина различна от заплащането.

Или пък заплатата наистина си я биваше.

Бренан също имаше пари. Ще използва тази си мотивация следващия път, когато му се отвори възможност да остана насаме със Смити.

Погледна към Тиарнан, опитвайки се да й каже посредством езика на тялото и изражението на лицето си, че всичко ще бъде наред. Тя се взираше в него с такова безнадеждно, примирило се с падението изражение, а болката от видяното едва не го събори на земята.

- Тиарнан, аз ще съм добре. Скоро ще се върна, но искам да не забравяш какво ти казах миналата нощ. Имай вяра в тях. И в мен.

След това се загледа в очите й, запомняйки всеки детайл.

- Бренан, ако те отведат... - замлъкна и хвърли един поглед към Литън и Смити. - Знаеш какво ще се случи. Аз, аз ще направя всичко възможно да ти напомня. Да ти помогна да си спомниш, разбираш ли ме? Не се притеснявай!

Тиарнан му предложи колеблива успокояваща усмивка и малкият й жест отново го извади от равновесие.

Тя не се страхуваше за себе си, а за него.

- Колко трогателно, но се опасявам, че трябва да тръгваме -прекъсна ги Смити. Кимна към пазачите, намиращи се до контролните монитори. - Изключете го!

Те направиха нещо и изведнъж постоянното жужене, изпълващо стаята спря. Беше така внезапно, че Бренан едва не изпусна шанса си. Вцепени се на място и така силно изстреля зова си за помощ по менталната им връзка, че Алексий несъмнено щеше да го чуе, освен ако не се бе върнал в Атлантида.

Елата сега. Хванали са Тиарнан и ще експериментират с мозъците ни. Идвайте веднага.

Опита се да им предаде и картина на местоположението им, ала Смити вече се приближаваше към клетката, здраво стиснал малко метално устройство.

- Хайде без изненади, става ли? - каза той. - Навярно си забелязал, че приятелчетата ми са насочили пистолетите си към приятелката ти, а те са адски нетърпеливи да дръпнат спусъка. Толкова е трудно да си намериш добри и надеждни помощници тези дни.

Бренан се напрегна, а всяка клетка в тялото му искаше да се нахвърля, да убива, да изтръгне ръката на Смити и да я използва, за да пребие Литън до смърт, но в този момент Тиарнан издаде странен звук, който го накара да се обърне, за да види как четирима мъже стояха около клетката й с оръжия, насочени към главата и гърдите й.

В никакъв случай нямаше да пропуснат, не и от такова разстояние.

Бренан кимна.

- Да, ще тръгна доброволно с вас. - Сложи ръце на главата си и ги хвана една в друга, заемайки универсалната поза на затворник, но не пропусна да прикове Смити с поглед, който съвсем ясно отразяваше намеренията му. - Ще те държа отговорен, ако някой от твоите приятелчета нарани и косъм от главата й.