Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Но...
- Достатъчно. Стига толкова, моля те. Кажи ми повече за Сузана. Казваше, че ти е носела закуска в леглото. Беше ли добър готвач?
Тиарнан дръпна блузата му по-плътно около раменете си, като преди да отговори, за момент потъна в топлината й, както и пропилия се в нея аромат на чиста, морска вода. Уханието на Бренан.
- Зная какво се опитваш да направиш. Искаш да ме разсееш?
- Действа ли?
- Малко - призна си тя. - Мозъкът има невероятна способност за отрицание, не мислиш ли? Ако мисля за Сузана, не трябва да мисля за онова, което може да ми се случи утре.
- Утре Алексий ще пристигне заедно с подкрепление от Лукас и ние ще бъдем спасени - заяви Бренан, а очите му отново горяха. -Тази нощ ще ми разкажеш за Сузана, а след това ще си починеш.
Това и направи. Разказа му за Сузана, която имала собствена странна приумица: никога да не изрича лъжа. Специалността й била психология и изучавала лъжите и човешкото поведение.
Всички я виждали като груба и дразнеща; можело да се каже, че било почти невъзможно да се живее в пълна честност в изисканото общество. Но тези й качества превръщали Сузана в перфектната съквартирантка за Тиарнан. Било така спокойно да си с някого, около когото сетивата ти не дрънчали заради нехармоничния звук на изречената лъжа.
Тиарнан дори харесвала приятелят на Сузана. Свястно момче. Безгрижен. Единствените лъжи, които някога е изричал около Тиарнан, били от сорта „новата прическа ти отива“.
Било славно, златно време.
- Мирът - заяви тя, - е значително недооценен. Както и тишината. В продължение на почти четири пълни години, прекарах повечето от времето си, с изключение когато учех или работех, със Сузана, и към края на това време, с нея и приятеля й. Толкова много тишина и мир, дори повече - музикалната красота на пълната истина.
- Нямала ли си други приятели?
Тя поклати с глава.
- Не ми трябваха други. Опитах се, но винаги ми се налагаше да избягам, когато започнеха да лъжат. Знаеш ли, вече не можех да ги понасям? Бях толкова разглезена покрай Сузана. Тя имаше още няколко приятели, които бяха страхотни и тъй като понякога обичам да прекарвам времето сама със себе си, използвах възможността да си вися в апартамента, когато тя излизаше.
- Но нещо се е случило?
- Да, случи се. Да, това е единият начин да се каже. - Стисна ръцете си една в друга с надеждата да ги накара да спрат да треперят. - Нещо се случи и тя умря.
* * *
Бренан трябваше да утеши своята жена. Би дал ръката, с която въртеше меча си, за способността да премине през решетките и да вземе Тиарнан в прегръдките си, а след това да изчезнат през портала в Атлантида преди пазачите да са успели да вдигнат пръст, камо ли оръжията си. Но порталът не отговаряше на повика му, не можеше да се свърже и с Алексий, беше сам, напълно безпомощен, хванат в капана на една бетонна клетка, намираща се дълбоко под земята, далече от убежището, което Седемте острова предлагаха.
Ако... не ако. Когато я измъкнеше от тук щеше да я завърже и да я предпази от склонностите й да поема рискове. Само мисълта за всички неща, които е правила преди да го срещне бе достатъчна да накара сърцето му да изгуби ритъма си. Тя бе безстрашна и упорита - лошо комбинация за воин: воинът поне разполагаше с оръжия и умения, за да се измъкне от задънените ситуации. Журналистите обаче ...
Той се скова принуден да признае недостатък в логиката си. Той беше славен воин, а ето къде го докараха подготовката и уменията му? Също както нея, бе хваната в капан.
- Тя беше шейпшифтър, както видя по-рано преди адът да се отприщи - продължи внезапно Тиарнан. - Шейпшифтър лисица. Четири години живях с нея и първият път, когато я видях като лисица, беше на това видео. Кога разбрах, че е такава? - обърна измъченото си от болка лице към него. - Нощта, в която умря.
- Никога ли не ти е казала?
- Криеше го. Не знам как е успявала, след като никога не ме е лъгала, но е факт. Никога не я заподозрях. - Тиарнан се засмя за кратко, но смехът й беше горчив с едва доловима нотка хумор. - Не я попитах, „Хей, превръщаше ли се в пухкаво животинче, което тича наоколо и яде зайчета при пълнолуние?“, но все пак като се замисля, можеше да й задам някои въпроси, като се връщаше у дома, след една от онези нощи, в които я нямаше.
- Не е нормално постоянно да подозираш приятелите си - отвърна й нежно Бренан. - Не бива да се обвиняваш, че не си заподозряла.
- Не беше нормално преди има-няма единадесет години. Но сега всичко се счита за нормално. Приятели шейпшифтъри. Полицаи вампири. Вампири в Конгреса, за бога!