Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна вяло и се остави на вълните на изтощението.
- Ми амара и на теб, приятелче. Не забравяй, че знам какво означава. Ако ме измъкнеш от тук, можеш да ме наричаш както си пожелаеш.
* * *
Бренан успя да поеме още две капки от отварата, изключвайки напълно вероятността да е предозирал. Най-важно за него бе да остане буден, за да пази Тиарнан.
Да не я забрави.
Горещината от изфабрикуваната от течността енергия отново запрепуска по тялото му като цвърчеше през всеки кръвоносен съд и всяка кост. Кожата му пареше и го сърбеше като дори и косата му изтръпна. Усещането беше неприятно, но не болезнено, защото физически се чувстваше много добре. Емоционално обаче бе далеч по-различно.
Емоционално се чувстваше като разпънат отвъд пределите на търпимостта. Гневът се разгаряше в ярост, а страхът за безопасността на Тиарнан се превърна в истински ужас. Той се загледа в нея, свита там на пода и отвращението, задето се бе провалил в задачата си я да предпази, се промени в абсолютна ненавист. Бренан седеше там, а тялото му се тресеше от силата на всичките тези емоции; емоции, с които можеше да се бори. Бе в състояние да ги пребори. Само че последва друга.
Желание. Надигащото се желание прерасна в бурна страст. Ръцете му се свиха в отчаяната си нужда я да докоснат. Да я вземат. Да потопи пениса си в горещата й сърцевина и да й достави удоволствие. Отново и отново.
- Хей, виж, здравенякът трепери. Мислиш ли, че плаче за майка си?
Бренан вдигна глава, за да види двамата пазачи, които стояха до решетките. Оголи зъби в тяхна посока и изрева, но те започнаха да се смеят. Смееха се, а той знаеше, че ще ги убие.
Прекараха още няколко минути в подигравки и дразнения, но за щастие, Тиарнан не се събуди. Щом един от тях даде отвратително предложение свързано с онова, което биха искали да сторят с Тиарнан, Бренан изгуби контрол и се хвърли към решетките. Също както по-рано, контактът с електричеството, което вървеше по тях, го запрати назад, но този път едва не изгуби съзнание. Стимулаторът в еликсира, изглежда, стимулираше всичко: емоциите, усещанията, дори и мисълта, защото Бренан осъзна, че съзнанието му се движи със скоростта да мълния, оглеждайки, анализирайки.
В търсене на решение.
Щеше да остане неподвижен. Нямаше да реагира. Още една среща с решетките можеше да го убие, а Тиарнан се нуждаеше от него. Остана там с безизразно лице и пренебрегна обидите на пазачите, докато те, явно отегчили се, се върнаха към столовете и храната си.
Щеше да изтърпи, а след това - да унищожава и двамата с Тиарнан щяха да бъдат в безопасност. Тя ще бъде извън опасност. Повтори го много пъти в ума си и тази мисъл стана негова мантра. Когато Литън пристигна няколко часа по-късно, Бренан все още повтаряше обета си.
Тиарнан щеше да бъде в безопасност.
Литън се приближи към клетките, но разбира се, на благоразумно разстояние от решетките. Повече от сигурно бе, че беше чул за няколкократните опити на Бренан да премине през тях. След секунди влезе и Смити, следван от неколцина от главорезите му, и всички бяха въоръжени с пистолети.
- Време е да се събудите, госпожице Баум - обърна се Литън към нея със стържещ, монотонен глас. - Сега ще правим експерименти с прекрасния ви мозък.
Глава 30
Бренан скочи от земята, побъркващата ярост за пореден път обгръщаше съзнанието му. Трябваше да защити Тиарнан, която изглеждаше замаяна и премигваше сънено.
Смити го огледа като плъх в клетка. Може би беше, но те нямаше да наранят неговата жена.
- Докоснете я и ще си платите за грешката - изръмжа воинът. -Без значение колко ще ми отнеме, ще ви заловя и ще ви измъчвам с години, преди да ви позволя да умрете.
Литън пребледня и отстъпи назад, Смити обаче само се усмихна и посочи добре въоръжените си главорези.
- Устата прави обещания, които обстоятелствата не могат да изпълнят. Затворен сте в клетка и ние разполагаме с оръжията.
Тиарнан се изправи на крака и тръгна назад.
- Моля ви, доктор Литън. Ние сме на ваша страна, не си ли спомняте? Съжалявам, че се отнесох така, просто Сузана бе моя приятелка, но въпреки това ние сме съгласни с това, което правите и ще ви помогнем. Бренан разполага с парите, аз с контактите в новините и ...
- Млъквай - сопна се Литън. - Издадохте се. Мислиш ли, че съм толкова тъп точно сега да позволя една добра история и красиво лице да ме заблудят?
- Успокоите се, госпожице - каза Смити с тон, лишен от грубост. - Боли по-малко, ако не се борите.
Спокойствието на Смити или страхът на Тиарнан, изглежда, вдъхнаха кураж на Литън.