Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Смити присви очи, почти ги затвори и изръмжа уклончиво. Нямаше да получи нищо по-добро, така че Бренан излезе бавно от клетката си. Литън изприпка напред, като внимаваше да стои на няколко крачки по-далеч от Бренан. Каква изненада! Този мъж притежаваше мъдрост, макар и в малко количество.
Преди да е напуснал стаята, Бренан се спря и погледна назад към Тиарнан.
- Вярваш ли ми? - попита я.
- Да - отвърна тя, докато сълзите се стичаха по лицето й. - С живота си.
Воинът кимна, давайки обет пред самия Посейдон, че ще оправдае това доверие. Сетне последва Литън извън залата.
Поведоха го през кратък път, надолу по един коридор, а после в друга стая: тази беше огромна, с бели стени, блестящ метал и с тръпчивия мирис на химикали, просмукан във въздуха. Литън се затича към големия стол, който заемаше по-голяма част от залата. Танцуваше около него като езичник, приготвящ се за човешко жертвоприношение.
Бренан знаеше, кой всъщност щеше да бъде жертвеният агнец. Осъзна го в момента, в който чист, вледеняващ ужас и адреналин закипяха във вените му и доведоха инстинкта му да се бие или бяга до невиждани, неистови върхове. Смити присви очи и вдигна оръжието си, само че Бренан не се страхуваше от оръжия. Не се страхуваше за себе си. Всяка частица от този ужас бе за Тиарнан, останала сама в онази килия.
Ако Бренан загубеше живота си, тя щеше да остане сама и да страда. Ето защо, без значение какво бяха на път да му сторят, той трябваше да оживее.
Трябваше да оцелее.
Те го приковаха към стола, но той и без това се даде без бой. Не се бореше. Стоеше безучастно, сдържайки яростта и желанието да ги избие до крак. Но в никакъв случай не можеше да скрие напълно безстрашния и побеснял воин, спотайващ се в него. Всеки, направил труда да се взре в очите му неволно, отстъпваше назад, в стремежа си да избяга от омразата, отразяваща се в тях.
Всички с изключение на Смити. Той просто кимна, очевидно разпознал побратим хищник и продължи да овързва Бренан към стола.
Литън се приближи и постави металната каска на главата му и на мига усещане за клаустрофобия изправи Бренан на нокти. Усещане, което така и не го осени, по време на часовете, прекарани в клетката. Обезумял, знаейки, че трябва да намери начин да избяга, да открие начин, да не им позволи да ровят в мозъка му, се напрегна в кожените връзки, с които го бяха приковали към стола.
Един от пазачите направи грешката да се приближи с милиметър по-близо, при което Бренан изметна глава назад и я заби в лицето на мъжа. Извика триумфално, след като чу пукащия звук и крясъка на охранителя, сетне се извърна назад към Смити, който стоеше от другата страна на стола.
- Не мога да кажа, че те обвинявам, друже, но така няма да стане - обясни Смити.
След миг вдигна ръка и допря метална кутия към Бренан: мощно, болезнено и разтърсващо електричество си проправи огнена следа през тялото му, извивайки го над стола и стегна стиснатата му челюст до такава степен, че чак черепът го заболя.
Веднага щом жуженето и болката секнаха, Бренан се намери потрепващ на ръба на съзнателното, неспособен да помръдне. Неспособен да защити Тиарнан, докато разумът му кънтеше в главата му.
Провали се, провали се, провали се.
След това Литън се изсмя и започна да се приближава към него, докато междувременно държеше проклетата каска в ръцете си.
- Скоро всичко ще свърши, г-н Бренан - изгука той, сякаш говореше на дете. - Толкова по-добре за мен.
След тези си думи, той напъха главата му в шлема и започна да прикрепя електроди. Бренан опита да се бори отново, но мускулите не искаха да се подчиняват на заповедите дадени от мозъка му, а и след няколко секунди Смити му напомни защо не бива да се бори със случващото се.
- Онези оръжия все още са насочени към твоята жена. Наистина ли искаш да ни дадеш причина да стреляме? - За миг в мъртвешките очи на Смити премина нещо... може би проблясък на съчувствие, но изчезна набързо. - Знаеш, че ще дам заповедта.
Бренан се отпусна на стола и не помръдна отново, докато те не включиха машината и електричеството, изстрелващо се от шлема не разкъса мозъка му на парчета.
Не можеше да се сдържи и започна да крещи.
Глава 31
След като първата мълния връхлетя мозъка му, съзнанието на Бренан се разцепи, издърпвайки го в толкова много различни посоки, че воинът не можеше да диша. Не можеше да намери баланс. Калейдоскоп от образи пропукваше разума му: Атлантида, Тиарнан, Алексий, Тиарнан, Конлан и Райли, бебето, Тиарнан.
Винаги се връщаше към Тиарнан. Той знаеше, че трябва да задържи образа й в паметта си. Споменът за нея да бъде пресен в ума му, без значение от обстоятелствата.