Пленница на короната

Ричард проверява отново и отново товарните коли, които ще пренесат всичко до Франция, заръчва на оръжейника си да му приготви два комплекта доспехи, и се качва на коня си в двора на конюшнята начело на около хиляда души. Още повече ще се присъединят към него по време на похода на юг.

Отивам да се сбогувам.

— Пази се, съпруже.

В очите ми има сълзи и се опитвам да ги прогоня, като примигвам.

— Отивам на война — усмивката му е сдържана и студена; умът му вече е съсредоточен върху работата, която трябва да свърши. — Съмнявам се, че ще мога да се пазя.

Поклащам глава. Толкова много искам да му кажа колко се страхувам за него, че не мога да не мисля за баща си, който едва се сбогува в бързината да стигне до корабите си и да потегли на война. Не мога да не мисля за първия си съпруг, чийто живот бе покосен толкова рано на толкова кърваво бойно поле, че дори сега никой не говори за смъртта му.

— Искам да кажа единствено, че се надявам да се върнеш у дома при мен и при сина си Едуард — казвам тихо. Отивам до коня му и слагам ръка на коляното му. — Аз съм твоя съпруга, и ти давам благословията си като твоя съпруга. Сърцето ми ще бъде с теб през всяка стъпка от пътя. Ще се моля за теб всеки ден.

— Ще се върна благополучно у дома — казва той уверено. — Сражавам се на страната на брат си Едуард, а той никога не е побеждаван на бойното поле, единствено чрез измяна. А ако успеем да завземем отново английските владения във Франция, това ще бъде най-бляскавата победа от поколения насам.

— Да — казвам.

Той се навежда ниско на седлото си и ме целува по устните.

— Бъди смела — казва. — Ти си съпруга на английски военачалник. Може би ще се върна у дома при теб, извоювал замъци и обширни владения във Франция. Пази земите ми и пази сина ми, и аз ще се върна у дома при теб.

Отстъпвам назад, а той обръща коня си и неговият знаменосец издига флага му, който се развява на лекия ветрец. Изображението на глигана, гербът на Ричард, изтръгва ликуващ възглас от мъжете, и той им дава знак да го последват. Отпуска поводите, конят нетърпеливо поема напред и те тръгват, под широката каменна арка, където тропотът от краката им отеква по подвижния мост, простиращ се над крепостния ров, докато патиците се пръсват изплашено, а после — надолу по пътя край Мидълхам, и на юг, за да се срещнат с краля, на юг през Тясното море, на юг към Франция, за да върнат Англия към дните, когато английските крале управляваха Франция, а английските фермери отглеждаха маслини и грозде.