Пленница на короната

За мен като романист беше увлекателно да обрисувам двора на Йорк като център на интриги и извор на страх за момичетата Уорик. Част от насладата при писането на тази поредица, посветена на врагове и съперници, е да преобърна страницата (така да се каже) и да видя напълно различна картина. Като на историк, познатите факти ми се сториха много различни, когато изместих гледната си точка от любимката си, Елизабет Удвил, към новата си героиня, Ан Невил. Заплетената интрига около смъртта на Изабел и неузаконената смъртна присъда на Джордж внезапно правят историята много по-мрачна, а Елизабет Удвил влиза в ролята на злодея.

Друга репутация, която се наложи да разгледай в тази история, е тази на Ричард III. Както намеквам тук и в «Бялата кралица», не приемам Шекспировата пародия, която очерня името му в продължение на столетия. Също така обаче не го оправдавам по обвинението за узурпиране на престола. Може и да не е убил принцовете, но те не биха попаднали в Тауър, останали без закрилата на майка си, ако не са били неговите действия. Какво според мен може да се е случило с двете момчета, е предмет на следващата ми книга, историята на тяхната сестра, тайната любовница на Ричард, принцеса Елизабет Йоркска: «Бялата принцеса».