Пленница на короната

Майка ми сяда пред нас и аз забелязвам сковаността на движенията й. Старее; може би е болна. Може би иска да живее с Изабел в замъка Уорик, може да й позволим да отиде. Чакам я да заговори, и знам, че копнея да я чуя как казва, че трябва да замине за Лондон заради здравето си и че ще живее с Изабел.

— Става дума за документа — казва тя на Ричард.

Той кимва.

— Помислих си, че ще е това.

— Трябва да сте знаели, че ще науча за това рано или късно.

— Предполагах, че някой ще ви съобщи.

— За какво става дума? — прекъсвам ги. Обръщам се към Ричард: — Какъв документ?

— Виждам, че държите съпругата си в неведение за делата си — отбелязва майка ми с противен тон. — Да не би да сте се опасявали, че тя ще ви възпре да извършите прегрешение? Изненадана съм от това. Тя не е моя застъпница. Нима се бояхте, че това ще е твърде трудно за преглъщане дори за нея?

— Не — казва той студено. — Не се боя от преценката й — на мен казва кратко: — Това е решението на проблема със земите на майка ти, за което Джордж и аз най-сетне успяхме да се споразумеем. Едуард го потвърди. Прокарахме го като парламентарен указ. На правниците им отне доста време да се споразумеят и да го утвърдят. Това е единственото разрешение, което удовлетвори всички ни: обявихме я за мъртва пред закона.

— Мъртва? — Втренчвам се в майка си, която в отговор се втренчва надменно в мен. — Как може да я наречеш мъртва?

Той потропва с обутия си в ботуш крак по тръстиките на пода.

— Това е юридически термин. Той решава проблема за земите й. Не можехме да ги вземем по никакъв друг начин. Нито ти, нито Изабел бихте могли да ги наследите, докато тя е още жива. Затова я обявихме за мъртва, а вие с Изабел сте нейни наследници и получавате наследството. Никой не краде нищо от никого. Тя е мъртва: вие наследявате. Земите се прехвърлят във владение на Джордж и мен в качеството ни на ваши съпрузи.

— Ами тя?

Той сочи към нея и почти се изсмива на глас:

— Както виждаш, ето я тук: живо доказателство за провала на зложелателството. Това би разколебало вярата на човек в магии. Обявихме я за мъртва, а ето я тук, жива и здрава, и ми изяжда дома и наследството. Някой трябва да изнесе проповед на тази тема.

— Съжалявам, ако намирате, че ви струвам скъпо — казва хапливо майка ми. — Но после си спомням, че взехте цялото ми състояние, за да плащате за издръжката ми.

— Само половината ви състояние — поправя я Ричард. — Зет ви и другата ви дъщеря взеха другата половина. Не е нужно да обвинявате Ан, Изабел също ви изостави. Но ние покриваме разноските за подслона и изхранването ви. Не искам признателност.

— Не ви и предлагам такава.

— Бихте ли предпочели да бъдете затворена в манастир? — пита той. — Защото мога да позволя това. Мога да ви върна като затворничка в Болийо, ако желаете.