Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Двете с Изабел чакаме в продължение на дълги, тревожни седмици, питайки се дали английската армия, вместо да се сражава с французите, не се разкъсва от вътрешни борби. Двете с нея се ужасяваме, че Джордж ще последва плана на баща ми да потегли в авангарда, а после да се обърне, за да атакува. После Ричард ми изпраща писмо, за да ми съобщи, че всичките им планове са се объркали. Техният съюзник, Бургундският херцог, е потеглил надалеч, за да организира обсада, което изобщо не е от полза за нашата кампания. Неговата съпруга, херцогинята, Маргарет Йоркска — родната сестра на Ричард — няма власт да го повика да се върне, за да подкрепи братята й, когато те слизат на суша в Кале и се отправят към Реймс за коронясването на Едуард като крал на Франция. Маргарет, родена и възпитана като предана дъщеря на династията Йорк, е отчаяна, че не може да убеди съпруга си да подкрепи тримата й братя. Но изглежда, че херцогът ги е подмамил в битка с Франция, за да може да си осигури собствени облаги; явно всички съюзници преследват собствени амбиции. Само моят съпруг е готов да се придържа към първоначалния план, ако това е възможно. Той ми изпраща горчиво описание на събитията.
«Бургундският херцог преследва собствени цели. Същото важи и за прославения ни съюзник Сен Пол, сродникът на кралицата. Сега, когато сме тук, готови за битка, откриваме, че брат ми е изгубил желанието си да се бие, а крал Луи му е предложил прекрасни условия, за да остави на спокойствие кралство Франция. Злато и ръката на дъщерята на Едуард, принцеса Елизабет, за да бъде тя следващата кралица на Франция — това се оказва цената на нашето оттегляне. Те купиха брат ми.
Ан, единствено ти някога ще узнаеш колко дълбоко се срамувам от това. Исках отново да спечеля за Англия английските владения във Франция, исках да видя нашите армии победоносни в равнините на Пикардия. Вместо това ние се превърнахме в търгаши, препиращи се за цената. Не мога да направя нищо, за да възпра Едуард и Джордж да се подведат и да подпишат този договор, точно както нямаше начин да успея да измъкна хората си от Амиен, където крал Луи им предлага пиршества, месо и неспирно леещо се вино, знаейки, че те ще пият и ядат, докато им призлее, а аз се почувствам унизен, че на яките им стои моят герб. Моите хора са отровени от собствената си лакомия, а на мен ми призлява от срам.
Кълна се, че няма да имам никога повече доверие на Едуард. Такова решение не подобава на един крал, не подобава на Артур от Камелот. Това е поведение, долно като поведението на един незаконен син на стрелец, и аз не мога да срещна погледа му, когато го виждам как се тъпче на трапезата на крал Луи и прибира в джоба си златните вилици.»
39
_Замъкът Бейнардс, Лондон, септември 1475_
През септември всички те вече са си у дома, толкова богати, колкото не са и сънували, натоварени със сребърни съдове, накити, пари и обещания за още бъдеща плячка. Сам кралят има в хазната си седемдесет и пет хиляди крони като заплащане за обещанието си за мирен договор с продължителност седем години, а кралят на Франция ще плаща по петдесет хиляди лири годишно през всяка година, в която Едуард не подновява претенциите си за английските земи във Франция. Джордж, херцог Кларънс, който винаги е бил до брат си по време на пазарлъците, винаги в готовност, когато има да се припечелват лесни пари, той е надеждният съветник, одобрил приемането на това позорно възнаграждение, и също получава цяло състояние. Единственият недоволен глас е този на съпруга ми — от всички мъже, които потеглиха към Франция и се върнаха по-богати, единствено моят съпруг Ричард предупреждава Едуард, че това не е начин да победи френския крал, предупреждава го, че всички обикновени хора в Англия смятат, че данъците им са хвърлени на вятъра, заявява, че гражданите на Лондон и дребните дворяни в парламента ще се обърнат срещу него заради този позор, и го умолява да не продава рожденото право на Англия заради това възнаграждение. Мисля, че Ричард е единственият в цялата огромна английска армия, който говори против договора. Всички други са твърде заети да броят придобивките си.
— Той знаеше, че аз съм против този договор, знаеше, че искам война, и все пак, въпреки всичко, френският крал ми подари половин дузина ловни коне и цяло състояние в сребърни съдове! — възкликва Ричард в личните ни покои: вратата е затворена, за да не ни подслушват, майка му — слава богу — е във Фодърингей и не може да добави и своя глас към оплакванията срещу краля.