Пленница на короната

— Наистина ли мисли, че Едуард няма законно право над трона? — питам любопитно. — Това каза на Ричард.

Изабел свива рамене.

— Всички знаем какво се говори — отговаря тя кратко. — Едуард изобщо не прилича на баща си, и е роден извън страната, по време, когато баща му е бил на поход срещу французите. Винаги е имало слухове за него — тя хвърля поглед към кралското семейство, към кралицата сред красивите й деца, смееща се на нещо, което казва дъщеря й Елизабет. — И като става дума за това, никой не е бил свидетел на венчавката им. Откъде знаем, че е била подобаващо извършена, с истински свещеник?

Непоносимо ми е да говоря за недействителни венчавки с Изабел.

— Съпругът ми не иска да чуе и дума за това — казвам. — Не мога да говоря за това.

— За новото си бебе ли ви разказва сестра ви? — намесва се кралицата, провиквайки се през стаята. — Имаме изобилие от Едуардовци, нали? Сега всички имаме по един Едуард.

— Много Едуардовци, но само един принц — отвръща сестра ми любезно. — А вие и негова светлост кралят сте благословени с детска стая, пълна с деца.

Кралица Елизабет поглежда самодоволно към момичетата, които си играят с брат си, Уелския принц.

— Е, Бог да ги благослови всичките — казва тя мило. — Надявам се да имам толкова много, колкото майка ми, а тя дари съпруга си с четиринайсет деца. Нека всички се надяваме да бъдем плодовити като майките си!

Изабел замръзва, усмивката изчезва от лицето й. Кралицата се извръща да говори с някой друг, а аз питам настойчиво:

— Какво има? Какво става, Из?

— Прокле ни — прошепва ми тя, с едва доловим глас. — Чу ли я? Тя ни прокле да имаме деца като майка ни. Две момичета.

— Не е — казвам. — Просто говореше за четиринайсетте деца на майка си.

Изабел клати глава:

— Тя знае, че Джордж ще наследи трона, ако синовете й умрат — казва тя. — И не иска моето момче да успее. Мисля, че току-що урочаса момчетата ни. Току-що пожела смъртта им.

Изабел е толкова разстроена, че я извеждам далече от кралицата, зад няколко души, които учат нов танц. Те вдигат много шум и упражняват стъпките отново и отново. Никой не ни обръща абсолютно никакво внимание.

Заставаме близо до един отворен прозорец, докато руменината се връща в бузите й.

— Из, не можеш да се боиш така от кралицата — казвам тревожно. — Не може да ти се струва, че чуваш проклятия и заклинания във всичко, което казва. Не можеш да я подозираш непрекъснато и да изричаш страховете си. Сега всичко е спокойно, кралят прости на Джордж и двамата са заедно на поход. Ти и аз получихме състоянието си. Ричард и Джордж може и да имат разногласия за бъдещето, но би трябвало да бъдем спокойни.

Тя клати глава, все още изплашена.

— Знаеш, че не можем да бъдем спокойни. А сега се питам какво ли става във Франция точно в този момент. Мислех, че съпругът ми е събрал армия да подкрепи брат си, краля, в една война извън страната. Но той има хиляда войници под свое командване, и те са готови да изпълнят всяка негова заповед. Ами ако Джордж възнамерява да се обърне против краля? Ами ако е имал това предвид през цялото време? Ами ако смята да убие Едуард във Франция и да се върне и да отнеме трона от семейство Ривърс?