Пленница на короната

— Не си мислете, че можете да я подкупите — предупреждава я Ричард. — Ан знае кому дължи вярност. Вие я захвърлихте в мига на поражение, аз я избавих от вашето пренебрежение и я превърнах в богата наследница и в херцогиня.

Хващам майка си подръка, а тя се обляга на мен. Неохотно я извеждам от приемната, повеждам я надолу по стълбите и през голямата зала, където слугите измъкват масите за вечеря, към моста, който води към външните стени и нейните стаи.

Тя спира под сводестия вход към кулата.

— Знаеш, че той ще те предаде и един ден ще се чувстваш точно като мен — казва тя внезапно. — Ще бъдеш сама и самотна, ще бъдеш в чистилището, питайки се дали това е адът.

Потръпвам и искам да се отдръпна, но тя държи здраво ръката ми и се обляга тежко на мен.

— Той няма да ме предаде — казвам. — Той е мой съпруг и нашите интереси са общи. Обичам го, оженихме се по любов и още се обичаме.

— Ах, значи не знаеш — изрича тя със сдържано задоволство. Въздиша, сякаш някой й е дал изключително ценен подарък. — Мислех си, че не знаеш.

Явно не се кани да тръгне нагоре, и за момент аз оставам така с нея. Внезапно осъзнавам, че именно заради този момент, насаме с мен, тя помоли да я хвана подръка. Не е искала миг насаме с дъщеря си, не се е надявала на помирение. Не, искала е да ми каже нещо ужасно, което не знам, което не искам да знам.

— Хайде — казвам.

Но тя изобщо не се помръдва.

— Със същия закон, който ме обявява за мъртва, ти се превръщаш в негова блудница.

Толкова съм потресена, че застивам на мястото си и я поглеждам.

— Какво говориш? Що за безумия изричаш сега?

— Такъв е законът на страната — тя се засмива остро, като злорадстваща вещица. — Нов закон. А ти не си знаела.

— Какво да знам?

— По-нататък законът, който твърди, че съм мъртва, а ти си наследница, казва, че ако ти и съпругът ти се разведете, той ще задържи земите.

— Развод?

Повтарям странната дума.

— Той ще запази земите, замъците и къщите, корабите в морето и съдържанието на хранилищата за пари и скъпоценности, мините, кариерите и житниците, и всичко останало.

— Уредил е нещата в случай на развод? — питам, запъвайки се.

— Как би могло да се случи подобно нещо? Как бихте стигнали до развод? — продължава тя ликуващо. — Бракът е консумиран, доказано е, че си плодовита, родила си му син. Нима може да съществуват основания за развод? Но в този указ на парламента Ричард предвижда възможността за развод. Защо би направил това, ако развод никога няма да има? Защо би се погрижил за подобно нещо, което е невъзможно?

Главата ми се върти.

— Почитаема майко, ако изобщо трябва да говорите с мен, тогава говорете ясно.

Тя го прави. Усмихва ми се широко, сякаш носи добри новини. Ликува, че разбира тези неща, а аз — не.

— Той прави постъпки за отхвърлянето на брака ви — казва тя. — Направил е приготовления бракът му с теб да бъде анулиран. Ако бракът е действителен, той не би могъл да бъде анулиран, не съществуват възможни основания. Така че моето предположение е следното: не сте получили разрешение от папата, а сте се оженили без него. Права ли съм? Права ли съм, моя дъще — изменнице? Вие сте братовчеди, вие сте девер и балдъза, аз съм негова кръстница. Ричард е сродник дори на първия ти съпруг. Бракът ви ще има нужда от пълно папско разрешение по много, много клаузи. Но не мисля, че сте имали време да получите пълно разрешение от папата. Предполагам, че Ричард е настоял да се ожените и е казал, че можете да вземете разрешение по-късно. Права ли съм? Мисля, че съм права, защото тук, в същия този указ, с който той показва защо се е оженил за теб — заради богатството ти — той постановява също и че ще задържи земите ти, ако те напусне. Показва, че е възможно да те напусне. Всичко става пределно ясно!