Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Кралица Елизабет е начело на кралския двор в Уестминстър. Синът й, малкият принц Едуард, е посочен за владетел на Англия в отсъствието на баща си, и тя тържествува във важната си роля като съпруга на крал, заминал на военен поход, и майка на принца. Брат й Антъни Удвил, настойникът на принца, е заминал с краля за Франция, така че синът й е поверен единствено на нея. Тя ръководи съвета му и всичките му съветници и възпитатели се избират от нея. Властта на кралството би трябвало да е поверена на съвет, но той се ръководи от новоназначения кардинал Баучър, а тъй като той дължи червената си кардиналска шапка изцяло на краля, й се покорява безусловно. В отсъствието на останалите, Елизабет Удвил ръководи династията Йорк. Тя е на практика регент, тя почти управлява. Тя е жена, издигнала се благодарение на самата себе си, и наистина се е издигнала до величие: от съпруга на земевладелец до властваща кралица.
Подобно на половин Англия, не смея да си представя бедата, която ще връхлети страната, ако нашият крал загине във Франция и тронът бъде наследен от това малко момче. Подобно на половината страна, внезапно осъзнавам с каква огромна власт е упълномощена тази фамилия от Нортхамптъншър. Ако кралят загине по време на този поход, също както Хенри V е загинал по време на поход във Франция, това ще постави цяла Англия в ръцете на семейство Ривърс завинаги. Те имат пълна власт над Уелския принц и увеличават властта си стъпка по стъпка из цялата страна, като назначават приятелите или родствениците си на всеки пост, който се освободи. Наставник и настойник на принца е любимият брат на кралицата Антъни Удвил, лорд Ривърс, съветът на принца се оглавява от нея и се управлява от него. Принцът разполага в изобилие с братя и сестри с кръвта на рода Удвил, както и с лели и чичовци, защото както Елизабет Удвил, така и майка й, вещицата Жакета, са били неестествено — подозрително — плодовити. Онези от нас, които са сродници на краля с кралска кръв, почти не познават малките принцове — те са вечно заобиколени от семейство Ривърс, техни приятели или техни слуги. Малкото момче е племенник по кръв на съпруга ми, и въпреки това ние никога не го виждаме. Той живее сам в Лъдлоу с Антъни, лорд Ривърс, а когато все пак идва в двора за Коледа или Великден, е напълно във властта и под грижите на майка си и сестрите си, които го наобикалят радостно и изобщо не го изпускат от поглед през цялото гостуване.
Унищожихме династията Ланкастър, но на нейно място, както сега разбирам, допуснахме нова съперничеща династия. Династията Ривърс, семейство Удвил, които имат свои приятели, свои фаворити, или хора от собственото си семейство, на всички влиятелни постове в кралството, а наследникът е момче, създадено от тях.
Ако кралят загине във Франция, това би означавало семейство Ривърс да се превърне в новата кралска династия на Англия. Нито Джордж, нито Ричард ще бъдат добре дошли в двора. А после, почти със сигурност, отново ще има война. Не се съмнявам, че Джордж ще се противопостави на узурпирането на престола от страна на Ривърс, и ще има право. Те нямат кралска кръв, не са били избрани да управляват. Трудно мога да предположа какво би направил Ричард. Обичта и верността му към брат му Едуард са много дълбоки; но подобно на всеки друг, който вижда алчността на кралицата, той не може да търпи властта на братовата си съпруга и нейното семейство. Според мен е почти сигурно, че двамата братя Йорк ще се обърнат срещу семейство Ривърс и Англия отново ще бъде разкъсана от война между съперничещи си родове.
Тя ме кани на вечеря, за да отпразнуваме добрата новина, че войските са слезли благополучно на суша и са потеглили на поход във Франция, и когато влизам сред шума и ярките светлини в приемната на кралицата, с изненада и удоволствие виждам до нея сестра си Изабел.
Правя реверанс на кралицата, а после, когато ми поднася хладната си буза, я целувам като моя зълва. Целувам и трите момичета Йорк и правя реверанс на петгодишния принц и на едва проходилото мъниче, неговия брат. Едва тогава, когато съм си проправила път през това многолюдно семейство, мога да се обърна към сестра си. Боях се, че ще ми бъде сърдита, задето не отидох при нея за раждането, но тя ме прегръща веднага.
— Ани! Толкова се радвам, че си тук. Току-що пристигнах, иначе щях да дойда в дома ти.
— Не можах да дойда, Ричард не ме пускаше да дойда за уединението и раждането ти — изричам във внезапен прилив на радост, като първо я прегръщам, а после се накланям назад, за да обхвана с поглед усмихнатото й лице. — Исках, но Ричард не ми позволи.