Пленница на короната

— Ще зависи как е формулиран указът — казвам напосоки. — За Джордж и Изабел ще бъде същото. Същото условие ще важи и за Джордж и Изабел.

— Не, не е — казва тя. — Права си. Ако за Джордж и Изабел важаха същите условия, можеше да си спокойна. Но за тях не е същото. Няма условие, което предвижда анулиране на брака им. Джордж знае, че не може да анулира брака си с Изабел, така че не предприема постъпки за това. Джордж знае, че са получили папско разрешение заради роднинската си връзка и техният брак е валиден. Не може да бъде отхвърлен. Но Ричард знае, че не е взел пълно разрешение и бракът му не е напълно действителен. Може да бъде анулиран. Това е в негова власт. Прочетох документа много внимателно, както всеки би прочел внимателно удостоверението за собствената си смърт. Предполагам, че ако изпратя запитване до папата и поискам да покаже правното разрешение за брака ви, той ще отговори, че такова не е имало, че никога не е било поискано пълно разрешение. Следователно ти не си омъжена и синът ти е копеле, а ти — блудница.

Толкова съм зашеметена, че само се взирам в нея. Отначало си мисля, че бълнува, но после късчетата от това, което казва, едно по едно си идват по местата. Настойчивата припряност да се оженим, и как Ричард ми каза, че ще го направим без папско разрешение, а ще издействаме разрешението по-късно. А после аз просто приех, като глупачка, че бракът е действителен. Просто забравих, като глупачка в меден месец, че да бъдем венчани от архиепископ с благословията на краля не е същото като брак с разрешение от папата. Когато бях посрещната от майка му, когато бях приета от двора, когато заченахме сина си и наследихме моите земи, предположих, че всичко е както трябва и напълно забравих да го поставя под въпрос. А сега знам, че съпругът ми не е забравил, не е разчитал на предположения, а се е погрижил да може да запази състоянието си, ако някога реши да ме напусне. Ако поиска да се освободи от мен, трябва само да каже, че бракът никога не е бил действителен.