Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Не съм в безопасност и като ваша дъщеря — възразявам. — Поне с това съм наясно. Вие ме омъжихте за претендент за трона на Англия и ме изоставихте, когато трябваше да влезем в битка. Сега ме призовавате отново да извърша предателство.
— Напусни го! — прошепва тя. — Този път ще те подкрепя.
— А синът ми?
Тя свива рамене.
— Няма да го видиш никога повече, но понеже е копеле… нима това има някакво значение?
Разярена, я хващам за ръката и я повеждам към покоите й, където стражът отстъпва встрани, за да ни пусне да влезем, а после ще препречи вратата, за да не може тя да излезе.
— Не го наричайте така — казвам. — Не смейте никога да го наричате така. Аз подкрепям сина си, и подкрепям съпруга си. А вие можете да изгниете тук вътре.
Тя изтръгва ръка от хватката ми.
— Предупреждавам те, ще кажа на целия свят, че не си съпруга, а блудница, и с теб ще бъде свършено — изсъсква тя.
Бутам я през вратата.
— Не, няма да го сторите! — заявявам. — Защото няма да разполагате нито с перо, нито с хартия, нито с начин да изпращате съобщения. Никакви пратеници и никакви посещения. Вие ме научихте единствено на това, че сте мой враг, и ще ви държа изкъсо. Влизайте вътре, почитаема майко. Няма да излезете повече, и нито една дума, която кажете, никога няма да бъде повторена извън тези стени. Вървете и бъдете мъртва — защото сте мъртва за света и мъртва за мен. Вървете и умрете!
Затръшвам вратата след нея и се обръщам рязко към пазача: — Не пускайте при нея никого, освен слугите — казвам. — Няма да предавате никакви съобщения, дори амбулантни търговци няма да се приближават до вратата й. Всички, които идват, да бъдат претърсвани на идване и на излизане. Тя не бива да се вижда с никого, не бива да говори с никого. Ясно ли е?
— Да, ваша светлост — казва той.
— Тя е враг — казвам. — Тя е изменница и лъжкиня. Тя е наш враг. Тя е враг на херцога, на мен, и на скъпоценния ни син. Херцогът е суров към враговете си. Постарайте се да бъдете сурови към нея.
37
_Замъкът Мидълхам, Йоркшър, пролетта на 1475_
Мисля, че се превръщам в жена с твърдо като камък сърце. Момичето, което бях — което се ужасяваше от майчиното си неодобрение, което се вкопчваше в голямата си сестра, което обичаше баща си като свой повелител — сега е осемнайсетгодишна херцогиня, която нарежда на слугите си да охраняват майка й като неин враг, и пише с добросъвестна предпазливост на сестра си. Ричард ме предупреждава, че брат му Джордж се превръща в опасно невъздържан критик на краля, и че е известно, че Изабел е съгласна с него; не можем да бъдем виждани да общуваме с тях.
Не му се налага да ме убеждава. Не искам да общувам с тях, ако те съзнателно се излагат на опасност. Когато Изабел ми пише, че отново се оттегля в очакване на раждане, и иска да отида при нея, отказвам. Освен това не мога да се изправя пред Изабел, докато майка ни е поверена на мен, затворница до края на живота си. Не мога да се изправя пред Изабел, когато ужасните заплахи на майка ми звучат в ушите ми и в сънищата ми през всяка нощ от живота ми. Сега Изабел знае, както знам аз, че обявихме родната си майка за мъртва, за да можем да й отнемем земите, за да ги дадем на съпрузите си. Имам чувството, че сме убийци, с кръв по ръцете. А какво бих казала, ако Изабел ме попита дали за майка ми се полагат добри грижи? Дали понася затворничеството си търпеливо? Какво бих могла да й кажа, ако поиска от мен да освободя майка ни?
Никога не мога да призная, че майка ми е затворена в кулата си, за да не може да говори за брака ми. Не мога да кажа на Изабел, че нашите съпрузи не само са обявили майка ни за мъртва, но че в този момент дори на мен ми се иска тя да е мъртва. Със сигурност искам устата й да бъде затворена завинаги.
А сега се боя от онова, което мисли Изабел. Питам се дали е прочела указа, с който майка ми е обявена за мъртва, така внимателно, както го е прочела майка ми. Питам се дали Изабел храни съмнения относно женитбата ми, дали един ден Джордж ще каже на всички, че аз съм блудницата на херцога, също както и Елизабет Удвил е блудницата на краля: че има само един син на Йорк със законна съпруга. Не смея да се срещна с Изабел с тези мисли в ума си, затова пиша и съобщавам, че не мога да дойда: времената са твърде тежки.
През март Изабел отговаря, че съжалява, задето не съм могла да дойда при нея, но че има добри новини. Най-сетне тя има момче, син и наследник. Той също ще бъде наречен Едуард, но това момче ще носи името на мястото на раждането си и графската титла на дядо си. Той ще бъде Едуард Уорик, и тя ме подканя да се радвам за нея. Опитвам се, но не мога да не си мисля, че ако Джордж направи опит да завземе трона, може да предложи на евентуалните изменници, които биха се присъединили към него, нов вариант за кралско семейство: освен претендент, сега той предлага и наследник.