Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Подкреплението му бе заело позиция до задната врата на „Казиното“, в случай че планинецът побегне, но Брандън не можеше да даде на полицая никакво описание и нямаше как онзи да различи човека. А когато някое ченге (или в неговия случай — заместник-шериф) влезеше в такова заведение, това беше като да светнеш с фенерче под хладилника — хлебарките задължително се разбягваха.
Брандън пристъпи през вратата и притисна гръб към дъската за обяви, покрита с реклами на използвани рибарски лодки и групи за отказване на алкохола и наркотиците. Остави якето си закопчано до пъпа, точно колкото да скрие кобура си. Висок метър и деветдесет и три, той имаше ясен поглед над главите на хората към клиентите скупчени около бара, към масата за билярд в дъното или редицата от двойни маси отдясно. Двама души, седящи на отделни маси, имаха пред себе си празни червени пластмасови опаковки и салфетки, оцапани с мазнина и кетчуп. И единият, и другият можеше да е планинецът. Би могъл да е практически всеки в заведението, като се имат предвид брадите, петната от пот и рошавите коси.
Брандън огледа тримата зад бара — двама мъже и една жена — които се движеха спокойно, но със светлинна скорост, за да задоволят нуждите на клиентите. Крановете за бира течаха непрекъснато, като всяка пластмасова чашка или халба се сменяше с друга. Конска пикня, помисли си Брандън.
Беше се надявал да срещне очите на някого от мъжете зад бара и се изненада, когато жената със суровите черти го погледна и кимна лекичко наляво, към втория от двамата на масите. Брандън не даде знак, че е видял, беше достатъчно умен да не я свързва със себе си.
За миг си спомни, че жилетката му е останала зад седалката на камиона. Чу гласа на Гейл да му напомня. За миг се замисли дали да се върне да я вземе.
— Здрасти, заместник! — извика гръмко мъжки глас отляво на Брандън, предназначен като предупреждение за клиентелата. Беше един от барманите, наричаше се Стоун, когото Брандън веднъж бе арестувал, задето бе счупил предния прозорец на колата на приятелката си с пощенската й кутия, изтръгната от земята заедно с двайсеткилограмова буца бетон.
Макар че предупреждението на Стоун не предизвика масово изнасяне, някои в помещението замръзнаха и неколцина започнаха да се промъкват към изхода. И двамата мъже пред червените опаковки останаха залепени на столовете си. Дори не вдигнаха поглед.
Брандън не помръдна. Нямаше да позволи на един барман да диктува развитието на нещата. Погледна часовника си: шерифът можеше да пристигне по всяко време в следващите няколко минути. Може би и още някое друго подкрепление. Това съотношение му харесваше много повече от двама на един. Намести слушалката в ухото си с надеждата, че може да иззвъни, че шерифът е близо.
Въпреки оповестяването на Стоун немного от блуждаещите погледи се спряха върху него. Може би на никого не му пукаше; а може би онези, на които им пукаше, вече бяха изчезнали. Това, което не му харесваше, бе хладнокръвието на двамата заподозрени до далечната стена. Нито един от тях не трепваше.
Слушалката в ухото му избръмча. Той я докосна, за да приеме обаждането.
— Да?
— Хванах един беглец — обяви ченгето от Кечъмското управление.
— Пусни го — каза тихо Брандън.
— Как така? Закопчал съм го и го водя към патрулката.
— Не, не, не. Пусни го. Върни се на поста си. — Брандън прекъсна разговора. Идиот! Грешката на полицая не бе, че е арестувал неправилния човек, а че е напуснал поста си. Беше го оставил без подкрепление.
Извади телефона от джоба си и натисна бързо набиране.
— Флеминг — раздаде се гласът на шерифа в ухото му.
— Къде си?
— Тъкмо минавам покрай болницата. Пет минути и съм при теб.
— Ако действам, предната врата остава неохранявана.
— Ясно.
— Подкреплението ми освободи задния вход. Отвсякъде съм открит.
— Виждаш ли нашия човек?
— Да. Може да е един от двамата, които са пред очите ми.
— Той вижда ли те?
— Не мога да кажа със сигурност, шерифе.
— Дръж се, Томи. Чуваш ли ме? Поне този път се дръж.
— Всеки момент ще се случи нещо. Много ми се иска да греша.