Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Двамата приключиха разговора и Уолт отвори имейла, който съдържаше девет прикрепени файла — сканирани латентни пръстови отпечатъци с висока резолюция. Автоматичната система за разпознаване на латентни отпечатъци представляваше национална база данни за престъпници от всичките петдесет щата. Фактът, че отпечатъците не бяха дали резултат, не слагаше край на всичко…
Повечето щати, включително Айдахо, също поддържаха бази данни с отпечатъци на здравни работници, учители, полицаи, политици, съдии, адвокати и дори някои пастори и свещеници. Имаше също така национални бази данни за федерални служители. С едно натискане на копчето Уолт можеше да задейства допълнителни търсения в тези бази данни.
Тогава щяха да бъдат генерирани списъци с възможни кандидати, а резултатите щяха да бъдат изследвани щателно от специалисти по латентни отпечатъци. Това можеше да отнеме от часове до дни, а понякога и седмици, в зависимост от това, как Уолт маркира заявката, и от натовареността на апаратурата. Възможните убийства се местеха на върха на списъка. Ако го квалифицираше като тежко нападение, това би смъкнало заявката надолу.
Две жени живееха непрекъснато в имението на Енгълтън. Едната беше дребничка, едва навършила двайсет и една, а другата — речна водачка, която с лекота бе измъкнала давещо се дете от бушуваща река.
Уолт написа имейл със заявката и го адресира до няколко служби — както щатски, така и федерални. Пръстът му се поколеба над бутона за пращане.
— Кевин е тук — раздаде се гласът на Нанси по интеркома.
Уолт отмести ръка от клавиатурата. Надигна се рязко и колелцата на стола проскърцаха.
35.
Уолт гледаше как племенникът му работи на своя лаптоп „Мак“ от другата страна на бюрото. Физическата прилика с мъртвия брат на Уолт — високите скули, почти неизменната набола брада, идеалните зъби, мрачната сурова красота — му напомняше колко му липсва пиенето на бира на задната веранда, игрите на софтбол, общата им неприязън към баща им. Беше се опитал да запълни липсата за Кевин след смъртта на Боби и вечно щеше да се чуди доколко това се е отразило на провала на собствения му брак. Двамата с Кевин бяха преживели трудни времена заедно. Като го гледаше сега, съсредоточен, концентрирал цялото си внимание върху едно нещо, той още повече му напомняше за Боби.
До лаптопа лежеше умалена цветна разпечатка на човешки череп, с извити стрелки, които сочеха една област на темето, която приличаше на пъзел. В тъпия край на стрелките с почерка на Макклуър бяха написани мерки, докато върховете им сочеха мястото на удара, който бе довел до смъртта на Мартел Гейл.
— Стандартната бейзболна бухалка е дълга 107 сантиметра — рече Кевин. Седеше срещу чичо си, от другата страна на бюрото на Уолт, и отвореният екран на лаптопа бе обърнат към него.
— Добре.
— Ще го направя по два начина — с различни видове захват. Ела от тази страна.
Уолт заобиколи бюрото и се приведе над Кевин, опрял ръка на рамото на момчето. На екрана се виждаха две анимирани фигури, които приличаха на манекени, върху едноцветен фон. Няколко кутийки със софтуерни инструменти бяха разпръснати по екрана, извън централния прозорец, а в една от тях имаше две по-малки човекоподобни фигурки.
— Отдясно е жертвата — обясни Кевин. — В целия си 195-сантиметров ръст. Шибан гигант. Отляво е убиецът му. Бухалката е в мащаб, а от Гугъл взех средната дължина на ръцете за конкретния ръст. Ти ми даде 163 сантиметра, затова този отляво е 163 сантиметра. Виж какво става.
Той пусна анимацията. Фигурата отляво — която в ума на Уолт не бе „този“, а Кайра Туливич — вдигна бейзболната бухалка и с бавно движение, кадър по кадър, я стовари върху главата на Гейл. Кевин начерта с мишката стрелка към областта на удара и после посочи разпечатката от лявата си страна.
— Изобщо не прилича — разочаровано въздъхна Уолт.
— Прекалено е нисък — каза Кевин, имайки предвид фигурата на Кайра. — Той е бил ударен отгоре по темето. Дори ако му дам по-свободен замах — каза той, като нагласи бухалката в ръцете на Кайра и пусна анимацията за втори път, — бухалката попада горе-долу на същото място. Проблемът е, че този човек просто не е достатъчно висок, за да стигне до темето на жертвата. Затова го вдигнах с едно стъпало нагоре. С осемнайсет сантиметра. Защото човекът с бухалката може да е стоял на стъпало, когато го е халосал. — Той премести по-дребната фигурка. — И макар че сега е по-добре, всъщност е прекалено високо. Искам да кажа, ако жертвата е на идеално разстояние… да. Може да се нагласи така, че да отговаря… — Той премести Гейл напред и този път, като пусна анимацията, бухалката се стовари точно върху темето на Гейл. Уолт потрепери, представяйки си картината на живо. — Но ако разстоянието не е най-идеалното, бухалката пада с цялата си дължина върху темето, образувайки бразда, а не дупка.