Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Значи ще си играем на въпроси и отговори. — Уолт не бе искал да казва това. Прозвуча злобно.
— Нещо такова. Топката е във вашето поле, ако желаете да гледате на нещата по този начин.
— Той е дошъл тук за изкупление, за преминаване през деветата стъпка.
— С такова впечатление останах. Да.
— Различен партньор — предположи Уолт, разсъждавайки на глас. — Връзка. Жени, не мъже. Керълайн Вета.
— Виждате ли? Добър сте в това.
— Можете ли да потвърдите за Керълайн Вета?
— Мога да потвърдя за „жени, не мъже“. Нямам имена за вас.
Множествено число, помисли си Уолт. Керълайн Вета и поне още една.
— Той е споменал Сиатъл и Сън Вали — каза Уолт.
— Не точно.
— Сиатъл и Айдахо.
— Да.
— Не е било свързано с футбола.
— Всичко в живота му беше свързано с футбола.
— Срещнал ли се е с Керълайн Вета? Свърза ли се с вас?
— Свърза се с мен. Разговаряхме всеки ден. Това беше много важно за него, пътуването имам предвид. Деветата стъпка е едно от най-трудните неща, които правим. А също и от най-плодоносните.
— И той ви е признал как са минали нещата с Керълайн — заяви Уолт.
— Мартел така и не успял да се срещне с приятелката си в Сиатъл. Не спомена име. Останах с впечатлението, че може да е говорил с нея, вероятно по телефона, но срещата им лице в лице не се е състояла. — Провлаченият говор на мъжа поставяше ударения върху глаголите и речта му изглеждаше чужда на Уолт.
— Защото тя е била убита.
— Не мога да потвърдя това.
— Той ви се е обадил, след като тя е била убита.
— Когато ми се обади втория път, беше в паника. Така че казаното от вас звучи логично…
— Той се е паникьосал. Знаел е, че ще обвинят него.
— Когато човек се е сблъсквал веднъж със закона, знае за какво става въпрос.
— Досещал се е, че ще бъде заподозрян. Че обстоятелствата сочат към него.
— Не го каза с думи, но да, останах с такова впечатление.
— Майкъл, той извършил ли е това престъпление? Убил ли е Керълайн Вета?
— Изобщо не са се срещали лице в лице. Той не би ме излъгал. Особено за това.
— Бил е уплашен.
— Мисля, че разбираше колко лош момент е улучил.
— Посъветвали сте го да се махне оттам.
— Да.
— Да продължи нататък.
— Правилно.
— Спомена ли кой може да е убил Керълайн Вета? — Уолт чуваше равното дишане на мъжа през шума от запаления двигател и дрезгавото пъхтене на Беа откъм задната седалка.
— Не… не и направо.
Уолт обмисли предпазливия отговор на мъжа.
— Не е бил уплашен — помъчи се да отгатне той, — бил е ядосан. Мислел е, че знае кой е убиецът.
— Беше развълнуван. Вярно е.
— Подозираше ли някого?
— Това би било предположение от моя страна. Не мога да го направя.
— Разбира се, че можете. Моля ви да направите предположение. Повярвайте ми, аз филтрирам цялата тази информация.
— Смятам, че гневът му бе насочен към някого, към определен човек. Но ви предупреждавам, че не знам самоличността на този човек, нито пък той ми подсказа по някакъв начин кой може да бъде.
— Пътуването до Сън Вали беше свързано с жена или с този човек?
— А може би и с двамата? Не съм сигурен, че мога да дам точен отговор.
— Жена — каза Уолт. — Като в Сиатъл. Дошъл е да извърши деветата стъпка спрямо жена, бивша любовница или поне някоя, която е наранил по някакъв начин — нещо, което е изисквало изкупление.
— Айдахо бе споменат в първоначалния му план. Така че да, сигурен съм, че сте прав.
Една от четирите фотографии на външната стена на болницата показваше момиченце с латински черти. Няколко от зъбите му още никнеха, беше ококорено и усмихнато. За миг тази снимка преля в друга: чернокожо момченце с почти същата усмивка на една веранда. Между двете фотографии имаше изненадваща прилика. После Уолт си спомни къде бе видял снимката на чернокожото момче… И ръката му с телефона посегна към волана, той се отблъсна назад и опря глава в облегалката.
— О, по дяволите — изпъшка.
Гласът на Майкъл се разнасяше тихо от блекбърито и Уолт го доближи отново към ухото си.
— Добре ли сте? Шерифе?