Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Виж дали имат чист чувал за смет.
— Няма проблеми — каза служителят на „Казиното“ и облегна метлата на външната стена. — Да ви донеса ли?
— По-добре донеси два — рече Уолт. — Отивай. — Обясни на заместник-шерифа как иска да бъде свършена работата и че трябва да се отнася към стола като към оръжие на престъплението. Че заместник-шерифът ще отговаря лично за регистрирането на стола като доказателство и на следващия ден трябва да го изпрати в лабораторията в Меридиън за пълен анализ на пръстовите отпечатъци. — Освен това искам всяко парченце стъкло да бъде събрано на ръка. Стъклото от тротоара и счупеното стъкло в рамката. Искам да бъдат прибрани в найлонова торба, запечатани и надписани. Заминават за лабораторията заедно със стола и трябва да бъдат изследвани за кръв. — Посочи през прозореца: — В опаковката от храна има клечка за зъби, която може би е била в устата на нашия стрелец. Тя трябва да бъде изследвана за ДНК. Резултатите да бъдат проверени във всички известни бази данни. Тази нощ бе прострелян един от нашите и макар положението му да не изглежда толкова тежко, колкото можеше да бъде, заемаме се здравата с това. Действайте щателно и по правилата, без никакви процедурни издънки. Обмисляйте по два пъти всичко, което ще сторите, и го правете както трябва от първия опит. Дължим това на Томи. Ясно ли е?
— Ясно.
— Тогава някой да опъне лента тук и да огради местопрестъплението отвътре и отвън. Някой да почне за разнообразие да действа като заместник-шериф, става ли?
Двамата в края се раздвижиха, също и Крамер. Уолт се зачуди дали да не се извини за избухването си. То бе предизвикано по-скоро от безпокойството му за Томи Брандън, отколкото от грешките на неговите хора.
Но не се поправи. Втурна се обратно към джипа, като се надяваше, че е вдъхнал страх на екипа си. И се изумяваше колко дълбоко го е засегнало раняването на Брандън.
37.
От мига, в който Гейл влезе в спешното отделение, Уолт усети, че тя обвинява него за стрелбата. Не го каза, но не се и налагаше. Първия поглед, с който го удостои, той изтълкува като „Как можа?“, а втория — като „Обзалагам се, че си страшно доволен“. Не му трябваше преводач. Беше живял с нея повече от десет години.
Тя седна в другия край на малката чакалня. Уолт й даде пет минути, но й трябваха по-малко от три, за да стане и да се премести по-наблизо, само през една седалка от него.
— Той носеше ли си жилетката? — Беше вперила поглед право напред, както и Уолт.
— Не.
— Казах му да я сложи.
— И си била права. Така е трябвало да направи. Тя беше в пикапа му.
— Хванахте ли онзи? — попита Гейл.
— Не. Работим по въпроса.
— Да, виждам, че се скъсвате от работа.
Бързо стигнахме до обвиненията, помисли си Уолт.
— Пробил е левия му дроб. Не са засегнати главните артерии и кръвоносни съдове. Ще го задържат тук няколко дни.
— Все едно ти пука.
— Нямаше да съм тук, ако не ми пукаше. Знам, че си разстроена. Ако искаш да си го изкараш на мен, няма проблеми.
Очите й мятаха мълнии. Не беше сигурен дали го е чула.
— Тук си само защото ще изгубиш гласове, ако не изглеждаш загрижен за заместниците си.
— Но само ти и аз знаем това — рече той саркастично.
Тази забележка успя да предизвика реакция от нейна страна — Гейл хвърли разярен поглед към него, а после го върна върху рецепционистката.
— Да ти го начукам — изрече безизразно тя.
На върха на езика му имаше дузина отговори. Той ги преглътна. Как да утешиш някого, когато още се чувстваш неловко в близост до него? — зачуди се Уолт.
— Той ще се оправи — каза шерифът. — Това е важното.
— Как можа да го пратиш на такава задача без свястно подкрепление? Що за некадърна служба управляваш? Що за началник би позволил на подчинените си да направят такова нещо?
— Скапан началник — каза примирено той. — Може да остане тук само три дена, ако дробът му издържи. Намира се в добра форма. Това ще му помогне.
— Сигурно си се надявал, че онзи го е убил.
Уолт се наклони рязко към нея, при което Гейл трепна и се отдръпна, но той се овладя в последния момент.
— Нима? — процеди Уолт през стиснати зъби. Изправи се и застана с лице към нея. Тя изглеждаше уплашена. — Знам, че вероятно няма да го направиш, но много бих искал да му кажеш, че си ме заварила тук, когато пристигна. Че мисля за него.