Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— И на мен. На две минути от теб съм. Ще поема предната врата.
— Край.
Той пъхна телефона обратно в джоба си. Усети издутината на пистолета в кобура. Спомни си за жилетката зад седалката… Това ли ме спира? — зачуди се той. Дали бе позволил предупреждението на Гейл да го разколебае точно сега, когато дългът трябваше да надделее над вечно съществуващия страх от смъртта? Шумът от заведението започваше да го дразни. Той намери огледало зад бара, което му позволяваше да наблюдава двамата мъже, без да е с лице към тях.
Мъжът на втората маса, по-далечният, бръкна под масата и дясната ръка на Брандън потърси собствения му пистолет под якето. Онзи извади руло от банкноти, не оръжие, и на Брандън му се стори, че е спретната пачка от стотачки, плюс няколко по-дребни банкноти. Непознатият отдели десет и пет долара и ги остави на масата, после върна парите в джоба си.
Мъжът стана и Брандън го видя прекалено късно. Онзи стреля веднъж в тавана. Всички в помещението се приведоха едновременно. Всички, освен Брандън, който единствен бе обучен да не го прави. Посягаше към оръжието си, когато онзи изстреля втория куршум.
Брандън беше отхвърлен наляво. Болката бе гореща, пареща, но не всепоглъщаща, както си я бе представял. Усети как дъхът му секва и главата му моментално се замая. Чу как някъде навън се захлопва врата на кола и разбра, че е шерифът. Зачуди се дали е чул изстрелите.
Мъжът, който го бе прострелял — техният планинец — разби с един стол прозореца до масата си, прокара крака на стола по долния ръб, за да почисти парчетата стъкло, и скочи на тротоара отвън.
Шерифът нахлу през вратата, направи една крачка покрай него и се надигна на пръсти, моментално забелязал счупения прозорец.
— Тук — изкашля Брандън, свличайки се към пода.
Шерифът се извърна.
— Мамка му! — изруга той, като прибра оръжието си в кобура и коленичи до своя заместник. — Някой да ми помогне! — Посегна към радиото, закачено на униформата му. — Ранен полицай. Искам линейка…
Брандън се мъчеше да пребори пурпурната мъгла, напираща по края на погледа му, бореше се срещу образа на припламващото дуло на пистолета. Този изблик на светлина обсебваше мислите му, завладяваше го.
— Дръж се! — чу някакъв глас той.
Шерифът? Не беше сигурен откъде идва това. Брат му? Свещеник? Нямаше бяла светлина. Нямаше пътуване през спомените от целия му живот. Само тази тъмно пурпурна ивица, напираща от ръбовете като разширяваща се локва кръв. Това и пронизващият студ. Студ като никой друг. Студът на страха. Студът на непознатото. На чистия ужас. Нямаше я топлата ласка на любовта. Нямаше ангели. Само този студ, който го теглеше надолу и неумолимо го скриваше от погледите…
Уолт бе тръгнал към джипа си с намерението да последва линейката до болницата, когато се озърна назад към „Казиното“ и струпаните заместник-шерифи, които сега работеха на местопрестъплението. Стори му се иронично и неприемливо, че когато на някой заместник му трябваше подкрепление, се появяваше един местен полицай; но когато някой заместник биваше прострелян, мястото почваше да гъмжи от служители на закона. Трябваше да промени това.
Качи се в джипа, като избута настрани влажния нос на Беа, и тогава зърна стола, лежащ сред море от разбито стъкло на тротоара. Човек от персонала на бара се приближаваше към него с метла в ръка.
Уолт се измъкна от колата и изкрещя:
— Ей, ти! Спри! Да, ти! — Затича се към разпиляното натрошено стъкло. — Отдръпнете се, моля! — нареди Уолт.
— Аз непрекъснато чистя счупени стъкла, шерифе. Бива ме в тая работа — рече мъжът. — Ще бъда внимателен.
— Не става въпрос за това — каза Уолт, изумен, че е възможно наоколо да има дузина заместник-шерифи и местни полицаи и никой от тях да не е достатъчно близо, за да го чуе, ако го повика. И никой да не обръща внимание на действията на своя началник. Нещата трябваше да се променят. — Заместник-шериф! — изрева Уолт.
За секунди се появиха трима: един от другата страна на разбития прозорец, а другите двама излязоха иззад ъгъла към гърба на заведението.
— Дай ми ръкавици — заповяда Уолт, обръщайки се към най-близкия, Крамер, който бе от другата страна на липсващия прозорец. — Искам този стол да бъде прибран и опакован. Искам да го хващате за края на седалката — не за краката и не за облегалката. Ясно ли е?
— Да, сър.