Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Получиха се лабораторните резултати за кръвта по обувките на Уин: кръвната група съвпада с тази на Керълайн Вета. Предстои ДНК експертиза. До няколко дни. Но ако пиех, вече щях да гръмна шампанското.
— Винс Уин?
— Свада между любовници. Не могъл да понесе факта, че го е изоставила. Убил я от ревност.
— Той изяви ли претенции към обувките? Мислех, че ти трябва моята помощ за това?
— Кървава сянка — каза Болд. — Имаме кървава сянка на мястото на убийството на Вета, суха следа от обувка сред морето от кръв. Формата на обувката е характерна. Неповторима. От марката на Уин. Това ни осигури нужната заповед. Потта по обувките му ще съдържа необходимата ни ДНК. Свършено е с него.
— Винс Уин — каза Уолт, все още шокиран.
— Сега мога да оправдая разходите си за идването дотам — пошегува се Болд. — И между другото исках да ти предам следното.
— Казвай.
— Баща ти се обади.
Ето, почва се — помисли си Уолт.
— Надуваше се от гордост като паун за това, как синът му — неговият син — решил случай с няколко убийства. И не, Уолт — прекъсна го детективът, преди той да успее да заговори, — не се обади, за да ме похвали за моята роля в това. А за да ми разкаже за теб. За да се изфука с теб.
Уолт остави думите да се повъртят в главата му. Откри, че е безполезно да се противи на оформящата се усмивка.
— Без майтап? — каза той, позволявайки изумлението да проличи в гласа му.
— Никакъв майтап няма. И знаех, че трябва да го чуеш от първа ръка.
— Благодарен съм ти.
— Предполагах, че ще е така. Горд като паун, казвам ти.
— Това означава много за мен.
— Така е.
Повече, отколкото си мислиш.
— Брей — каза Уолт, — Винс Уин.
— Знам.
— Ти му беше хвърлил око от самото начало.
— Недей — каза Болд. — Не омаловажавай славния си миг.
— Толкова ли съм прозрачен?
— Всички сме имали бащи. Бащи и синове — не е лесно.
— Не.
— Но… не знам…
— Да, слушам те.
— Ще си тръгвам — каза Болд.
— Не ме забравяй.
— И ти също. Като ти потрябвам на свидетелското място, там съм.
— Само си търсиш нов повод да пилееш служебни пари.
— Твърде добре ме познаваш.
Образът изчезна.
Уолт се втренчи в тъмносиния екран.
— Какво има? — извика Фиона от кухнята. — Нещо важно ли?
Той се зачуди как да отговори. Зърна собственото си отражение в стъклото на екрана. То още се усмихваше. Уолт посегна и изключи монитора.