Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Значи не става — рече Уолт.
— Просто казвам, че са необходими идеални условия — обясни Кевин. — Едно стъпало допълнителна височина и идеално разстояние между двамата. Предполагам, че можеш да опиташ дузина пъти и ще извадиш късмет, ако се получи в един или два от тях. Ударът не е много вероятен.
— А кой е вероятният удар?
— Това е друга работа. Има два варианта. — Кевин смени фигурата на Кайра с друга, по-висока, от кутийката с инструменти. — 183–185 сантиметра. Няма значение дали е държал бухалката с една, или с две ръце. Дължината на ръцете му го компенсира с излишък. Замахът е средно свободен… — Той довърши нагласянето на сцената и задвижи новата фигурка. Бухалката се вдигна високо във въздуха и се стовари, като краят й уцели темето на Гейл — точно както бе предположил Макклуър. — Това си е право в десетката.
— 183–185 сантиметра — замислено изрече Уолт и гласът му издаде неговото облекчение.
Кевин погледна учудено към него.
— Какво толкова му е важното? — Той не изчака отговор. — Пък и не съм казал, че това е единственият вариант, нали? — Когато седнеше зад компютър, племенникът ставаше надменен. Уолт се замисли дали да не го сгълчи, но не искаше да си развалят отношенията. — Ето нещо, което бях забравил: повдигане на пръсти. Когато замахваш наистина силно с бухалка… — Той стана и демонстрира, като замахна високо над главата си, при което се надигна на пръсти. — Ясно ли е? — Отпусна се пак на стола и заработи на лаптопа, сменяйки високия нападател с малко по-нисък. Фигурата се надигна на пръсти и бухалката се стовари по начин, който напълно съответстваше на бележките на Макклуър. Кевин маркира някои области на графиката и накара нападателя отново да се изправи.
Уолт се върна към по-раншната си мисъл: в имението на Енгълтън живееха само две жени. Преди минутка Кевин почти бе изключил Кайра.
— Колко е висок? — попита мрачно Уолт.
Кевин премести стрелката на курсора до темето на фигурата на нападателя и я спря неподвижно там. До стрелката се появи жълт правоъгълник, в който бяха написани мерките: 68 инча.
— Колко прави това в сантиметри? — рече сухо Уолт. Вече знаеше отговора — това бе неговата височина, когато носеше ботуши.
Кевин накара програмата да извърши превръщането. В правоъгълника се появи ново число: 172,7 сантиметра.
— Метър и седемдесет и два — рече Кевин. — Или по-точно метър и седемдесет и два, а когато е изправен на пръсти — около метър и осемдесет и пет.
Уолт си спомни как я бе целунал. Лекичко се бе надигнал, за да достигне устните й.
Той благодари на племенника си и учтиво го помоли да си тръгне, обещавайки, че може би ще успее да му уреди някакъв хонорар като консултант. Кевин отвърна, че парите не го интересуват, макар и двамата да знаеха, че не е така. Момчето носеше багажа на посетителите на хотел „Сън Вали“ и се грижеше за румсървиса. Колко дълго щеше да продължи това?
Уолт затвори вратата на кабинета си, върна се на стола и се втренчи в имейла, който очакваше изпращане — неговата заявка за проверка на отпечатъците. Проблемът му не бе, че не можеше да мисли ясно. Той изобщо не можеше да мисли. Числото „метър и седемдесет и два“ се бе забило в главата му като клин, като бейзболна бухалка в темето му. Мислите му се върнаха към идеалните условия на Кевин: по-дребен човек, застанал на стъпало, на точно определено разстояние от Гейл; или по-едър човек, който с лекота би го убил. Но именно последната възможност не излизаше от ума му, последната възможност, която набираше сила в него като цунами…
Той натисна бутона за изпращане и компютърът издаде свистящ шум, който показваше, че имейлът е пратен.
— Някои случаи остават неразкрити — беше казала тя. — Потъват в архивите.
По онова време той си бе помислил, че защитава Кайра.
36.
Брандън беше вдигнал краката си по чорапи върху масичката за кафе в караваната, беше пъхнал ръка в пакета с чипс и вперил поглед в бейзболния мач по телевизора.
— Мисля, че вие двамата трябва да си поговорите — изрече той с пълна уста.