Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Гейл сведе глава. След дълго мълчание прошепна:
— Предупредих го да си носи жилетката.
Стори му се, че май плаче.
— Ако Томи бе започнал да се вслушва в чужди съвети, щеше да му е за първи път.
Устните й се разтеглиха в горчива усмивка и тя вдигна поглед към него. Очите й бяха налети със сълзи.
— Така си е.
— Той извади късмет. Всички извадихме късмет. Ако щеш вярвай, но това е един от хубавите дни.
Тя кимна смутено.
— Странно, нали?
— Поздрави го от мен. Ще намина по-късно. Трябва да свърша някои работи.
Тръгна към плъзгащата се врата. Тя се отвори автоматично.
— Ще му кажа — извика Гейл след него.
Това го накара да спре. Постоя така за момент, с гръб към нея. После продължи през двете плъзгащи се врати и излезе навън, сред нощните звуци на жабите. Включи своя „Блекбъри“ и радиото си и тръгна със скована крачка към джипа, докато на екрана на телефона започнаха да изскачат пристигащите съобщения и имейли.
— Казвам се Майкъл. — Беше третото от седемте съобщения на гласовата поща, които Уолт се бе заел да прослуша. — Разбрах, че сте искали да говорите с мен. Аз съм — или по-скоро бях — настойник на Мартел. Настойник от „Анонимните наркомани“ тук, в Ню Орлиънс. Звъннете ми, ако искате да поговорим. — Мъжът продиктува номер, който Уолт надраска в бележника си.
Кучето го побутна отзад, искаше от него да потегля. Но джипът продължаваше да стои с включен двигател на паркинга на болницата. Отсреща, на тухлената стена на сградата, бяха окачени четири големи фотографии на щастливи здрави хора. Те представляваха една илюзия и Уолт се възмущаваше от присъствието им тук.
— Назад! — заповяда той.
Беа се отдръпна, скимтейки протестиращо.
Уолт изслуша останалите съобщения, като си водеше бележки, и търпението му вече се изчерпваше, когато най-сетне набра номера.
— Шериф Уолт Флеминг — представи се той на мъжа, който вдигна.
— Майкъл. Ще използваме само малки имена. — Човекът говореше с онова подчертано провлачване на думите, което бе характерно за жителите на Луизиана.
— Съгласен съм — каза Уолт.
— Разбрах, че сте ме търсили, шерифе.
— Искам да ви задам няколко въпроса за посещението на г-н Гейл в Айдахо. Надявам се, че бихте могли да осветлите донякъде нещата…
— Всичко, което се споделя в програмата, е поверително. И това с най-голяма сила важи за разговорите между настойник и подопечен.
— Вижте, аз изпитвам голямо уважение към програмите за възстановяване. Но в конкретния случай, предвид факта, че г-н Гейл е мъртъв, а вие можете да предоставите изключително важна за следствието информация, трябва да ви помоля да нарушите секретността.
— Ще ви кажа онова, което мога. Няма да навредя на други хора или да ги подложа на риск. Това противоречи на програмата.
— Ако някой убиец обикаля на свобода, всички сме застрашени.
— Ще го имам предвид, шерифе.
— Един от вашите членове тук смяташе, че Мартел — той мина на малкото му име, за да накара Майкъл да се чувства по-комфортно — е изпълнявал деветата стъпка.
— Нямам причина да опровергая това.
Тогава Уолт разбра: Майкъл би предпочел да отрече или потвърди нещо, казано от него, вместо сам да предостави информация.
— В района на Сън Вали има две личности, свързани с професионалния футбол, към които смятаме, че може да са били насочени добрите намерения на Мартел.
— Така ли?
— Един собственик на отбор и един агент. Бившият агент на Мартел.
— Интересно…
— Той дал ли ви е някакви основания да смятате, че има намерение да посети някого от тях двамата или и двамата?
— Възможно е.
— Не звучите много убедено.
— Имате добър слух — каза Майкъл.
— Тогава някой друг?
— Възможно е.
— Партньор?
— В известен смисъл.
— Значи не съотборник.
— Много добре.
— Различен партньор: някой човек от програмата.
— По-студено.
— Можете просто да ми кажете — предложи Уолт.
— Ние, хората от програмата, не нарушаваме закона, шерифе. Но почти всички сме се сблъсквали с неговите представители. Така че не съм ви голям почитател, ще ме прощавате. Сътрудничим на закона, когато е необходимо. Щом ни помолят. Но съвсем друга работа е да го правим доброволно, поне що се отнася до мен.