Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Не бих разчитал на това.
— Видях те да отиваш до багажника на черокито точно когато всички се появиха. Не забелязах да вадиш нещо оттам, така че може би си прибрал нещо. Искаш ли да си поговорим за улики, шерифе?
Уолт побутна бележника към Гили.
— Давам ти трийсет минути. Всяка подробност, точно както е станало. Какво си намерил, кога си го намерил, какво си направил.
— Ще включа хвърлянето на онази бухалка в гората — каза Менкез, като си пое дълбоко дъх. — Точно така: тя лежеше върху портфейла. Не видях кръвта по нея, преди да я отместя. Но като я видях, я захвърлих. Това ще попадне тук — каза той, потупвайки по бележника, — освен ако не поискаш обратното.
— Видя ли кой караше джипа?
— Не. Двигателят беше студен, когато го открих.
— Каза, че имало кръв.
— Петно от кръв на бухалката. Познавам засъхнала кръв още щом я зърна, шерифе. Когато човек дебне бракониери в продължение на тринайсет години, не остават много неща, които да не е виждал.
— Бухалката и портфейлът са били на пода. Ами нещо друго? Имаше ли нещо друго, което да е ценно за нас?
— Може би да, може би не…
Уолт усети, че е нямало. Побутна бележника още по-близо към Менкез. Имаше нужда от няколко минути, за да опази бейзболната бухалка като доказателство. Надяваше се, че Болд ще вдигне телефона.
— Точно както е станало — нареди той. Изправи се и тръгна към вратата.
— Както кажеш, шерифе. — Гили Менкез нададе гъргорещ смях.
— На харизан кон зъбите не се гледат — рече Уолт.
Беше се свързал през телефона в кабинета си, където разговорът щеше да бъде записан. Чувстваше се като жонгльор, който непрекъснато добавя нови топки към подхвърляните във въздуха. Но това си имаше граница и той бързо се приближаваше към нея.
— Има проявени отпечатъци — каза тихо Болд, сякаш се извиняваше. — Три различни комплекта. Когато ми се обадиха за последно, ги бяха пуснали в системата за разпознаване. Не знам защо се бавят толкова. Момент, ще те сложа на изчакване.
Телефонната линия онемя. Минаха трийсет секунди, после още толкова… Чак след около две минути се чу пропукване и Болд се върна.
— Забавянето било от страна на системата за разпознаване на латентни отпечатъци. Имейлът им блокирал. Резултатите били готови, просто не сме ги получили. Моят човек току-що се обади. Опасявам се, че няма съвпадения. Той каза, че ще ни ги прати от друг имейл. Като ги получа, ще ти ги препратя.
Уолт му благодари и помоли да му върнат бухалката с бърз куриер.
— И всички документи, моля.
— Протоколът за доказателствата. — Болд не пропускаше много.
— Ще съм ти благодарен.
— Говорил си с Матюс.
— Умна жена.
— Почакай — каза Болд. — Току-що ги получих. — Уолт чу тракане по клавиатура и миг по-късно в долния ъгъл на екрана му се появи съобщение за пристигнал имейл.
— Бърза работа — възхити се Уолт.
— Тя ми предаде разговора ви. Надявам се, че нямаш нищо против?
— Нали работим заедно — каза Уолт.
— Някакви резултати за онези следи от кръв?
— Така и не стигнаха до лабораторията. Адвокатът на Уин, Евърс, ги блокира. Обувките остават на склад. Ще имаме късмет, ако ги получим до следващото хилядолетие.
— Трябва да е свързано или с твоя, или с моя случай — рече Болд. — Той не се е порязал, докато се е бръснел.
— Моят заместник-шериф малко се престара. Ако му вземат показания, ще загубим доказателството.
— Кървава сянка… — каза Болд.
— Това не го разбрах.
— Ще загубиш като доказателство кръвта върху обувките — обясни Болд. — Но остават самите обувки.
— Опасявам се, че изтървах нишката.
— Така е… — усмихна се Болд. — А аз мисля, че току-що я улових. Направи ми услуга — прати ми производителя и размера на обувките, а?
— С удоволствие.
— И гледай ако не друго, поне да убедиш съдията, че си струва да задържи Уин в града до изясняване на доказателствата. Може да ми е нужно той да изяви претенции към обувките и не искам да отива никъде. Не искам друг да го направи вместо него.
— Ще се обадя на когото е нужно. Ще ми съобщиш ли резултата? — попита Уолт.
— Ти ще си първият, който ще разбере — обеща Болд.