Безсънна (Търсачът в дълбините)

Клеър изпищя и концентрацията на Хелън се наруши. Преди да успее да се съвземе, двете започнаха да падат бързо. Когато погледна надолу, Хелън видя, че се бяха издигнали по-високо, отколкото беше планирала. Макар че двете с Клеър бяха падали дълго, все още бяха на трийсет стъпки над Джейсън, Касандра, Ариадна и Мат, които до един се бяха втренчили нагоре към тях с паникьосани изражения.

— Свали я веднага! — нареди Джейсън разярено.

— Джейсън, добре съм — обади се Клеър с успокоителен тон, но той отказваше да слуша.

— Веднага, Хелън — изръмжа той. Дори от толкова високо, Хелън видя, че лицето му беше яркочервено от гняв. Тя реши, че е по-добре да направи каквото казва, преди той да си спука някоя вена или нещо подобно, и започна внимателно да спуска Клеър към него.

Все още беше на около три метра от земята, когато Джейсън подскочи нагоре и грабна Клеър от въздуха, принуждавайки Хелън да я пусне изцяло. Беше толкова разгневен, че не можеше дори да погледне Клеър, докато я оставяше да си стъпи на краката. Нахвърли се върху Хелън в мига щом тя стъпи на земята пред него.

— Как може да си такава егоистка? — попита той задавено.

— Егоистка? — изписка слисано Хелън. — Аз ли съм егоистка?

— Помисли ли изобщо колко лошо можеше да нараниш Клеър, ако я изпуснеш? — Гласът му се повишаваше и той се разгневяваше все повече с всяка дума. — Имаш ли понятие колко дълго страда някой простосмъртен след счупване на крак, дори след като счупването зарасне? Кракът може да му причинява болка до края на живота му!

— Джейсън — опита се да го прекъсне Клеър, но Хелън вече му крещеше в отговор.

— Тя е най-добрата ми приятелка! — изкрещя Хелън. — Никога не бих позволила да й се случи нещо лошо!

— Не можеш да обещаеш това. Никой от нас не може да й обещае това, заради факта, че сме такива, каквито сме! — изрева той в отговор.

— Джейс… — Ариадна успокояващо положи длан върху ръката на близнака си. Той отърси грубо ръката й и после се нахвърли върху нея.

— И ти не си по-добра, Ари. Не искаш да излизаш с Мат, но си мислиш, че ако го обучаваш, това ще помогне? — От гласа му струеше осъдителен тон. — Колко пъти трябва да ставаме свидетели на това, преди най-накрая да приемем истината? Простосмъртните не оцеляват твърде дълго в близост до Потомци. Или не си забелязала, че нямаме майка?

— Джейсън! Достатъчно! — възкликна Ариадна. Сълзи на потрес избиха в очите й.

Но Джейсън вече беше приключил. С едно бързо движение той се извъртя кръгом, отдръпна се от ръцете на Клеър, които посягаха към него, и се запъти право към притъмняващия бряг. Клеър се втурна след него, като погледна Хелън умолително. Хелън изрече само с устни „съжалявам“, а в отговор Клеър въздъхна и сви рамене, сякаш никоя от тях не можеше да направи нищо. После тръгна да гони Джейсън, който бързо се отдръпваше в сгъстяващите се сенки на брега.