Безсънна (Търсачът в дълбините)

След училище Хелън и Клеър имаха тренировка по бягане, а после отидоха в имението на семейство Делос заедно. Когато стигнаха там, наоколо нямаше никой. Нямаше я дори Ноел, която беше оставила залепена на хладилника бележка, уведомяваща всеки един, който влезеше в кухнята, че няма нищо за ядене и че тя ще се върне след няколко часа с продукти за готвене. Клеър и Хелън си размениха гримаси, когато прочетоха бележката, после нападнаха шкафовете за всичко, което можеха да намерят, за да укротят къркорещите си след бягането стомаси. Когато седнаха с отмъкнатата от шкафовете закуска, се заеха да установят защо къщата беше толкова дяволски празна.

Парис и Кастор бяха още в Ню Йорк, затънали в неспирните препирни на Конклава. Според последното им писмо, все още нямаше решение за трайно отърваване от мирмидонеца, макар да бяха постановили, че не му е позволено да обитава острова. Което и без друго беше безсмислено, защото се оказа, че през цялото това време той е живял на яхта. Джейсън и Лукас бяха на тренировка по футбол, а тъй като виолончелото на Касандра липсваше от библиотеката, Хелън и Клеър предположиха, че тя и Ариадна са в училище, репетирайки за пиесата.

По някакъв начин двете момичета Делос се бяха оставили да ги убедят да свирят музиката за зимното представление на „Сън в лятна нощ“. Никоя от тях не беше имала достатъчно време, но Касандра беше особено вкисната заради станалото. Тя вече не виждаше какъв е смисълът да се опитва да изглежда нормална, когато недоразвитото й тяло и неестествената й неподвижност толкова очевидно показваха, че не е. Хелън знаеше, че външното поддържане на нормален вид е важно, но трябваше да се съгласи, че никакво количество доброволно поемани задачи не можеше да придаде на Касандра вид на нормално четиринайсетгодишно, подкарало петнайсетата си година момиче, така че защо да измъчват бедното същество с театър?

— Ей, Гиг — каза замислено Хелън, след като тя и Клеър бяха опустошили до троха последните останки от скритите запаси със сладки с шоколадови парченца на Джейсън. — Колко тежиш?

— Точно сега ли? Вероятно към половин тон — каза тя, като изтупа няколко шоколадови трохи от скута си. — Защо?

— Тази вечер искам да пробвам нещо, което може да е малко опасно. Навита ли си?

— Толкова съм навита, че мога да се прекръстя на някоя от онези пружини играчки — отвърна тя гладко с дяволита усмивка.

Подскачайки по целия път, Хелън изведе Клеър на арената, докато Клеър правеше постоянни неуспешни опити да отблъсне с хълбок, да препъне или да отхвърли с рамо много по-едрата си и неестествено силна приятелка. Когато най-после стигнаха до средата на пясъка, след много препъване и кикотене, Хелън стана сериозна, като нареди на Клеър да не мърда. Застана плътно до нея и се съсредоточи върху тежестта на миниатюрната си приятелка.